Лена вдигна в ръка два допълнителни билета за Кишавия бал.
— Ти си купил два, аз купих още два. — Кимна към Джон. — Запознай се с моя кавалер.
Моля?!
Погледна към Лив.
— И твоята дама.
Защо правиш това?
— Можем да заведем когото искаме като свой партньор на бала. Само докато влезем.
Да не си полудяла, Лена?
Не. Просто правя услуга на приятел.
Погледнах към Джон и Лив.
И кой внезапно ти стана приятел?
Тя се протегна, постави ръце на раменете ми и ме целуна по бузата.
Ти.
Не разбирам.
Продължаваме напред. Нека приемем, че нещата са такива, каквито са.
Погледнах пак към Джон и Лив.
Това ли е твоята представа за „продължаваме напред“?
Лена кимна.
— Ехо! Ако двамата искате да си говорите на глас, можем да отидем в другата стая — погледна ни Джон нетърпеливо.
— Съжалявам. Всичко е наред — погледна ме Лена многозначително. — Нали така?
Може би беше така, но знаех някого, който хич нямаше да е доволен.
— Имаш ли представа какво ще каже Линк за това? Той ни чака отвън в колата със Савана.
Лена кимна към Джон. В този момент чухме и ръмжащ звук, идващ отвън. Музиката от Бричката внезапно спря.
— Линк вече тръгна натам. Така че, предполагам, можем да потегляме и ние — отбеляза Джон и хвана Лив за ръката.
— Ти телепортира Линк? С колата? — възкликнах аз. Не можех да повярвам. — Но дори не го докосна!
Джон сви рамене.
— Казах ти, не следвам много правилата. Мога да правя различни неща. През повечето време дори не знам как точно става.
— Да бе, това ме накара да се чувствам по-добре!
— Успокой се. Идеята беше на гаджето ти.
— Какво ли ще си помисли Савана?
Направо си представих какво щеше да разкаже на майка си. Само това ни липсваше в момента!
— Тя няма да помни нищо — увери ме Лена и ме хвана за ръката. — Хайде, ще отидем с катафалката — каза тя и взе ключовете.
Поклатих глава.
— Да отиде на танците само със Савана, е последното нещо, което Линк искаше.
— Вярвам ти.
Още две думи, които никое момче не иска да чуе от приятелката си.
Какво си намислила? Обясни ми, моля те.
— Групата трябва да е там по-рано — повлече ме тя след себе си.
— Групата?! Искаш да кажеш „Холи Ролерс“?
Е, сега вече бях напълно объркан. Директор Харпър не би позволил „Холи Ролерс“ да свирят на бала, не повече, отколкото… всъщност нямаше никакво подходящо сравнение за това. Никога не би се случило.
Косата на Лена се накъдри от несъществуващия бриз и тя ми метна ключовете на колата.
12.XII
Светлина в мрака
Виждах светлините, искрящи през горните прозорци на салона по целия път от паркинга дотам. Купонът вече течеше с пълна сила. Лена ме хвана за ръката.
— Хайде! Не можем да пропуснем това!
Чух глас, който не можех да сбъркам никога — ръмжащите вокали на Линк — и застинах на място.
„Холи Ролерс“ наистина свиреха на бала, както Лена бе казала, че ще стане.
За момент се паникьосах. Осемнайсетата луна бе почти тук, а ние щяхме да танцуваме в „Джаксън“. Изглеждаше тъпо, но също толкова тъпо щеше да бъде да си стоим у дома и да се тревожим за края на света, когато нямаше какво да направим, за да го спрем. А може би най-глупавата част бе това, че понякога си мислех, че аз мога да го предотвратя.
Затова направих единственото логично нещо — преглътнах и обвих ръце около раменете на най-красивото момиче в това училище.
— Добре, Лена. Какво си направила?
— Исках да има поне една хубава вечер без Ридли — каза тя и ме хвана подкупващо под ръка. — Исках го и за теб. — Погледна през рамо към вървящите зад нас Джон и Лив, които си шепнеха нещо. — За всички, предполагам.
Най-странното беше, че напълно разбирах защо го бе направила. Бяхме зациклили в проблеми от лятото насам и те сякаш нямаха край. Ама не можеше да разгадава какво й казват картите, нито да говори с Великите. Мариан бе отстранена от работата си. Лив вече не се обучаваше за Пазител. Макон почти не излизаше от Тунелите. Линк все още се мъчеше да разбере как да бъде инкубус и човек едновременно и как да преодолее раздялата си с Ридли. А Джон направо си бе затворен в едно магическо кълбо. Дори жегата бе зациклила тук, като безкрайно лято от ада, изгубило пътя.