Всички означаваше „аз“.
Ридли се разсмя.
— Да бе, повярвах ти.
— Е, къде… — започна той, но после спря. — Защо носиш тъмни очила, Рид?
Притиснах се към стената и погледнах зад ъгъла. Ридли наистина беше със слънчеви очила, каквито носеше преди.
— Свали ги! — почти й изкрещя той. Ако музиката не беше толкова силна, някой щеше да го чуе.
Ридли се облегна на най-близкото шкафче до Линк.
— Не се сърди, захарче. Никога нямаше да се справя с това да бъда смъртна. И двамата го знаехме.
Свали очилата си и видях жълтите й очи. Очите на тъмен чародеец.
— Какво си направила? — попита невярващо той.
Тя сви рамене.
— Нали знаеш, отидох, помолих за прошка и всичко останало. Мисля, че всички приеха, че наказанието ми е било достатъчно. Да бъда смъртна бе истинско мъчение.
Линк се взираше в пода. Познавах този поглед. Винаги гледаше така, когато майка му започнеше да изнася някоя от своите тиради, с които го заплашваше с морален съд, ако не повиши оценките си или не спре да чете „лошите“ според нея книги. Това беше погледът, който казваше: „Каквото и да направя, няма никакво значение“.
— Кои „всички“, Рид? Сарафина и Ейбрахам? — Поклати глава. — При тях ли отиде след всичко, което ти причиниха? След като те се опитаха да ни убият? Както пусна Джон Брийд от Сиянието въпреки това, което ми стори?
Тя застана пред него и сложи ръце на гърдите му.
— Трябваше да го пусна. Той ми даде сила — опита се да му обясни тя. Саркастичният й тон бе изчезнал. — Не разбираш ли? Това бе единственият начин да се почувствам отново себе си, истинска…
Линк сграбчи китката й и я отблъсна.
— Радвам се, че се чувстваш отново като себе си. Предполагам, че никога не съм знаел коя точно си. Аз съм идиот.
Обърна се и тръгна към двойната врата, която водеше към физкултурния салон.
— Направих го заради нас! — провикна се Ридли и наистина изглеждаше наранена. — Ако не го разбираш, значи наистина си идиот.
Линк се обърна към нея.
— Заради нас? Защо това, което си направила за себе си, ще е било за нас?
— Не разбираш ли? Сега можем да бъдем заедно! Ние сме еднакви. Не съм някое глупаво смъртно момиче, което ще ти омръзне след шест месеца.
— Мислиш, че ми пука за това?
Тя се разсмя.
— Така щеше да стане, повярвай ми. Бях нищо.
— Беше нещо за мен — прошепна той. Погледна към тавана, сякаш отговорът бе изписан някъде там.
— Ела с мен тази вечер. Не мога да остана тук, но дойдох заради теб.
Гледах я, слушах я и виждах Сарафина — онази от виденията. Онази, която се опитваше да открие своята истинска същност, докато мракът си проправяше път в сърцето й.
Може би семейството на Емили грешеше. Може би все още имаше светлина в мрака.
Линк сведе глава към нея, челата им се докоснаха за секунда.
— Не мога. Не след това, което причиниха на приятелите ми и на теб. Не мога да бъда един от тях, Рид. Не съм като теб. И не искам да бъда.
Тя беше смаяна. Личеше си в очите й, макар да бяха жълти.
— Рид?
— Огледай ме добре, захарче. Това е последният път, в който ме виждаш.
Отстъпи назад, все още вперила очи в него. После се обърна и побягна.
Близалката й се изтърколи на пода.
Гласът на Линк бе толкова тих, че едва го чувах.
— Лоша или добра, ти винаги ще бъдеш моето момиче.
След срещата си с Ридли на Линк вече му беше все едно дали е рок бог или не. Не беше в добра форма и не бе единственият. Лена не беше проронила и дума, след като й казах за Ридли. Танците бяха приключили за нас.
Паркингът бе пуст. Никой не би тръгнал от танците толкова рано. Катафалката бе паркирана в далечния край, под счупената улична лампа. Линк ни следваше, а Лив и Джон вървяха пред нас, хванати за ръце. Слушах шума от стъпките ни по асфалта. Така разбрах, че Джон е спрял.
— Не. Не сега — прошепна той.
Проследих погледа му, но бе тъмно като в рог и не виждах нищо.
— Какво става?
— Какво има, човече? — Линк застана до мен, а очите му се втренчиха в колата пред нас. Знаех, че можеше да вижда в мрака, също като Джон.
— Моля те, кажи ми, че не е това, което си мисля.
Джон не помръдна.
— Хънтинг и кървавата му глутница.
Лив се опита да ги види, но бе невъзможно. Поне не и докато Хънтинг не пристъпи под бледата светлина на друга улична лампа. Тя бутна Джон назад.