Те смятаха, че това е Лена.
И щяха да я убият.
Опитах се да я избутам зад себе си. Но в мига, в който помръднах, Ейбрахам протегна ръката си. Краката ми се отлепиха от земята и бях отпратен назад, хванат в желязна хватка, която притискаше гърлото ми. Ейбрахам започна да свива ръката си и аз усетих как невидимата ръкавица се свива около врата ми.
— Причини ми достатъчно проблеми не за един, а за два човешки живота. Това ще приключи сега.
— Итън! — изпищя Лена. — Остави го на мира!
Но ръката само се сви още по-здраво. Усещах, че започва да смачква гръкляна ми. Тялото ми се извиваше и тресеше, и си спомних Джон в Тунелите, когато беше с Лена. Същото потръпване, което не можеше да контролира. Така ли се чувстваше човек, когато е в хватката на Ейбрахам Рейвънуд?
Лена се затича към мен, но Сарафина щракна с пръсти и около нея избухна съвършен огнен кръг. Напомни ми за бащата на Лена, стоящ по средата на пламъците, докато Сарафина го наблюдаваше как умира.
Лена вдигна ръка и Сарафина политна назад. Удари се силно в земята, плъзгайки се по нея и разпръсквайки пръст край себе си с такава скорост, че човешкото око дори не можеше да я проследи.
Изправи се и изтупа калната си рокля с окървавените си ръце.
— Някой се е упражнявал — усмихна се тя. — Аз също.
Направи кръг с ръка и втори огнен кръг заобиколи първия.
Лена! Махай се оттам!
Не можех да кажа думите на глас. Нямах достатъчно въздух.
Сарафина пристъпи напред.
— Няма да има нов Ред. Вселената вече доведе Мрака в смъртния свят. Но нещата ще стават още по-зле.
Светкавица разсече синьото небе на Каролина, спусна се над старата каменна арка и я разби на пух и прах. Навсякъде се разлетяха малки камъчета. Златните очи на Сарафина искряха. Погледнах към Лена — същото ставаше и с нейните. Пламъците от външния кръг около нея се разширяваха и вече докоснаха пламъците от вътрешния кръг.
— Сарафина! — извика Ейбрахам. — Престани с тези игрички! Убий я, или аз ще го направя.
Сарафина пристъпи величествено към Лена, роклята й се вееше около глезените й. Четирите конници на Апокалипсиса бяха нищо в сравнение с нея. Тя беше въплъщение на яростта и отмъщението, на чистия гняв и злото в прелестно извратена човешка форма.
— За последен път ме унижаваш.
Над нас небето започна да се смрачава, превръщайки се в един-единствен плътен черен облак. Опитах да се отскубна от свръхестествената хватка, но всеки път щом помръдвах, ръката на Ейбрахам стискаше по-здраво гърлото ми. Беше ми трудно да държа очите си отворени. Продължавах да мигам и се мъчех да не припадна.
Лена протегна отворените си длани над огъня и кръгът започна да се отдръпва от нея. Пламъците не угасваха, но се движеха според нейната воля.
Черният облак следваше Сарафина и се виеше над главата й. Премигвах упорито в опитите си да се концентрирам. Изведнъж осъзнах, че това, което следваше Сарафина, не бе гръмотевичен облак.
Беше вихрушка от Бесове.
Сарафина надвика съскащия огън.
— На първия ден имаше Тъмна материя. На втория от нея се появи Бездната, на третия оттам се надигна Мрачният огън. На четвъртия ден от дима и пламъците се родиха всички сили. — Спря точно до очертанията на пламтящия кръг. — На петия Лилум, Царицата на демоните, се надигна от пепелта. И на шестия бе създаден Редът, за да крепи баланса на енергията, която не познава граници. — Косата на Сарафина започна да се пърли от жегата. — И на седмия дойде Книгата.
„Книгата на луните“ се появи на земята пред нея, страниците й се разтваряха сами. После спряха рязко. Книгата лежеше отворена в краката й, недосегаема за пламъците.
Сарафина започна да рецитира по памет.
В мига, в който произнесе последната дума, огънят се раздели и създаде пътека през средата на пламъците.
Видях как Сарафина вдигна ръцете си пред себе си и затвори очи. Разпери пръсти и от върховете им излязоха огнени искри. Но тя се намръщи, изглеждаше объркана. Нещо не беше наред.
Силите й не действаха.
От пръстите й така и не излязоха пламъци, а искрите паднаха надолу и подпалиха роклята й.