— Забрави…
Тя погледна през прозореца, а аз хванах ръката й. И двамата бяхме толкова горещи, че едва усетих изгарянето от докосването й.
— Не можеш ли да поговориш с баба си?
— През повечето време баба е в Барбадос и се опитва да разбере какво се случва.
Лена не каза цялата истина. Семейството й се опитваше да намери начин да възстанови Реда — да прогони жегата, скакалците и всички други бедствия, които ни предстояха в нашия, смъртен свят.
— „Рейвънуд“ има повече заклинания за защита, отколкото ако беше чародейски затвор. Толкова е клаустрофобично, че имам чувството, че са обвързали и оковали мен, а не къщата. Трябва да ти кажа, че те придават напълно нов смисъл на израза „да си наказан вкъщи без излизане“ — поклати глава Лена. — Надявам се, че Ридли не усеща нещата по този начин, след като вече е смъртна.
Не казах нищо, но бях напълно убеден, че Ридли го усеща — все пак и аз бях смъртен, а чувството, което излъчваше имението, направо ме смазваше. С приближаването до „Рейвънуд“ магията струеше от него, жужеше така, сякаш бе живо същество, обвито в плътна мъгла, която нямаше нищо общо с времето.
Атмосферата на чародейската магия, тъмна и светла.
Откакто се бяхме върнали от Голямата бариера, можех да я долавям — както сега. Паркирах пред клатещите се железни порти — границата на имението „Рейвънуд“, и видях как въздухът около нас пука от електрическо напрежение като при буря.
Портите не бяха същинската преграда. Градините на „Рейвънуд“, израснали и сгъстили се по време на отсъствието на Макон, бяха единственото местенце в целия окръг, където човек можеше да се спаси от жегата и насекомите. Може би това бе доказателство за могъществото на семейството на Лена, но докато минавахме през портите, усещах как енергията отвън се опитваше да си проправи път навътре, а „Рейвънуд“ я отблъскваше с цялата си сила.
Имението отстояваше на бедствието — личеше си по това, че отвън се ширеха безкрайни изгорели кафяви площи, а неговите градини оставаха недокоснати, зелени. Цветните лехи бяха разцъфтели и ярки, дърветата бяха отрупани с плод, просторните зелени морави бяха пищни и красиви и се простираха от голямата къща до брега на река Санти. Дори алеите бяха почистени и оградени с нов чакъл. Външният свят напираше да проникне в това място, но заклинанията и защитите опазваха „Рейвънуд“. Засега. Морските вълни се блъскат в скалите на брега отново и отново, докато превърнат камъка в пясък. Такава щеше да бъде и съдбата на имението.
В крайна сметка вълните винаги си проправят път. Ако Редът наистина бе нарушен, „Рейвънуд“ нямаше да остане още дълго единственият пост на изчезващия свят.
Паркирах катафалката близо до къщата и преди да кажа и дума, бяхме навън, сред влажния въздух. Лена се метна веднага на прохладната трева и аз се отпуснах до нея. Бях чакал този момент през целия ден; беше ми жал за Ама, баща ми и всички други, пленени в града под изгарящото синьо небе. Не знаех колко още щях да понеса това.
Знам.
По дяволите. Не исках…
Знам, че не ме виниш. Всичко е наред.
Тя се приближи към мен и се пресегна с ръка към лицето ми. Стегнах се. Сърцето ми вече не препускаше бясно, когато се докосвахме. Сега чувствах как енергията изтича от тялото ми, сякаш някой или нещо я изсмукваше отвън. Но Лена се поколеба и отпусна ръка.
— Не, вината е моя. Знам, че не го чувстваш така и не можеш да го кажеш, но аз мога.
— Лена…
Тя се извъртя по гръб и се втренчи в небето.
— Нощем лежа в леглото, затварям очите си и се опитвам да премина през… това. Опитвам се да отблъсна облаците и да прогоня жегата. Не знаеш колко е трудно. Колко усилия ни коства да поддържаме „Рейвънуд“ така. — Откъсна една зелена тревичка. — Чичо Макон казва, че не знае какво ще се случи. Баба казва, че е невъзможно да се разбере, защото никога преди не се е случвало.
— Вярваш ли им?
Когато ставаше въпрос за Лена, Макон бе такава важна сила, каквато бе Ама за мен. Ако съществуваше някакъв риск за нея, той никога не би й казал истината.
— Не знам. Но това е по-голямо от Гатлин. Каквото и да съм направила, то се отразява на всички чародейци, не само на семейството ми. Силите на всички чародейци са разбъркани.
— Твоите сили винаги са били непредвидими.
Лена извърна поглед.
— Спонтанните запалвания са нещо повече от „непредвидими“.