Ама кимна с усмивка и внезапно Туайла се появи до леля Пру — не онази Туайла, създадена от светлината, а истинската, изглеждаща по същия начин както в нощта, в която бе умряла. Леля Пру ме погледна и ми даде въздушна целувка, после хвана ръката на Туайла и се обърна към фара.
Опитах се да видя дали другата половина на душата ми беше още там, но кръглата врата се затръшна толкова рязко, че звукът отекна из целия клуб зад мен.
Леа завъртя колелото й с двете си ръце, напъвайки с всички сили. Опитах се да й помогна, но тя ме отблъсна. Арелия също бе тук, мърморейки си нещо, което не разбирах. Ама продължаваше да ме държи и хватката й бе толкова здрава, че ако бяхме на състезание по борба, тя щеше да спечели със сигурност.
Арелия отвори очи.
— Сега. Трябва да е сега.
Настана мрак.
Отворих очи и всички стояхме около безжизненото тяло на леля Пру. Беше си отишла, но ние вече го знаехме. Преди да кажа каквото и да било, Ама ме избута от стаята и ме поведе надолу по коридора.
— Ти… — започна тя, но едва говореше, а костеливият й пръст трепереше, насочен към мен.
Пет минути по-късно бяхме в колата ми и тя пусна ръката ми само докато ни докарах до вкъщи. Половината пътища в града бяха затворени заради земетресението.
Взирах се във въртящия се волан пред мен и мислех за дръжката — колело на кръглата врата.
— Какво беше това? Последната врата?
Ама се обърна и ме зашлеви през лицето. Никога не ми бе посягала, през целия ми живот. Никога.
— Да не си посмял да ме уплашиш отново така!
19.XII
Време за скръб
Кремавият лист бе плътен и нагънат осем пъти, завързан с лилава копринена панделка. Намерих го в най-долното чекмедже в тоалетната масичка, точно както бе казала леля Пру. Прочетох го на глас на Сестрите, които се впуснаха в пререкания с Телма за него, докато Ама не ги спря.
— Щом Прудънс Джейн е искала да използваме скъпия китайски порцеланов сервиз, ще го използваме. Няма смисъл да се спори с мъртвите — каза тя и скръсти ръце на гърдите си.
Леля Пру бе починала преди два дни. Стори ми се неправилно да я наричаме „мъртва“.
— Сега остава да ми кажеш, че не иска и погребални картофи27 — каза леля Мърси и размаха възмутено носната си кърпичка.
Проверих в листа.
— Иска. Но не желае да ги приготвя Джанин Мейбъри. И не иска отгоре им да има натрошен чипс.
Леля Мърси кимна с глава важно, сякаш четях „Декларацията за независимост“.
— Право си е. Джанин казва, че така стават по-вкусни, но Прудънс Джейн винаги е твърдяла, че го правят само за да им излиза по-евтино.
Брадичката й потрепери. Леля Мърси бе развалина. Откакто чу за смъртта на леля Пру, само размахваше кърпичката си и се бършеше с нея. Леля Грейс обаче се бе разшетала. Пишеше съболезнователни картички, за да уведоми всички колко им е мъчно на нея и на сестра й за смъртта на леля Пру, въпреки че Телма се опита да й обясни, че обикновено се прави обратното — другите хора се предполагаше да им изпращат такива картички на тях. Леля Грейс я бе погледнала, сякаш Телма се бе побъркала.
— И защо шъ ми ги пращат на мен? Това са мои картички. Прудънс бе моя сестра.
Телма поклати глава, но не каза нищо повече.
Когато възникнеше спор за нещо, ме караха да чета писмото отново. А то бе толкова ексцентрично и особено, колкото бе и самата леля Пру.
„Скъпи момичета“, започваше писмото. За тях си те не бяха Сестрите, а винаги „момичетата“.
„Скъпи момичета, ако четете това, значи съм поела по пътя към вечния покой. Макар че шъ бъда заета да се появя подобаващо при своя Създател, искам да съм сигурна, че прощалното ми тържество ще протече според моите изисквания. И не си мислете, че няма да скоча от гроба си и да се изтърся директно в църквата, ако Юнис Хъникът стъпи дори с един крак вътре.“
Само леля Пру можеше да сложи фейсконтрол за присъстващите на погребението й.
Писмото продължаваше в този дух. Освен изискването всичките Харлон Джеймсовци да присъстват заедно с Лусил, както и малко скандалният подбор на аранжимента на „Изумителна благодат“ и погрешната версия на „Остани с мен“28, най-голямата изненада бе хвалебственото слово.
Искаше Ама да го изнесе.
— Това е абсурдно — изсумтя тя.
— Това е поискала леля Пру. Виж! — Посочих й листа.
27
Погребални картофи — традиционно американско ястие, което произлиза от мормонската традиция в щата Юта. Често се поднася на помените след погребение, откъдето идва и името му. Освен картофи, има и много други съставки — лук, сметана, сирене, натрошен чипс или корнфлейке и др. — Б.пр.
28
„Остани с мен“ („Abide with Me“) — християнски химн, написан от Хенри Франсис Лит през 1847 г. Изключително популярен в англоезичния свят, особено като погребален химн. — Б.пр.