Тръгнахме към водната кула. Огромна бяла луна блокираше светлината на истинската. Бялата метална стълба беше само на няколко метра от нас.
Усетих, че е зад мен преди Джон и се обърнах.
Ама.
Никой друг не миришеше на графит от моливите и на люти бонбони.
— Итън Уейт! Бях до теб в деня, в който се роди, и ще бъда с теб в деня, в който ще умреш, независимо дали от тази или от другата страна.
Продължих да вървя.
Гласът й се повиши.
— Но и в двата случая няма да е днес!
Джон май се забавляваше.
— По дяволите, Уейт. Семейството ти е доста смахнато за обикновени простосмъртни.
Напрегнах се, като си представих вида на Ама, въоръжена с нейните мъниста, куклички, а вероятно и с Библията. Но когато се обърнах, погледът ми първо се спря на многото плитки и увития в змийска кожа жезъл на бокора.
Той ми се усмихна.
— Виждам, че не си намерил твоята ti-bon-age. Или си успял? По-лесно е да намериш, отколкото да задържиш, нали?
— Недей да говориш с него — сопна му се Ама. Каквато и да бе причината бокорът да е тук, явно не беше, за да ме бутне от ръба на кулата.
— Ама! — извиках я аз и тя се обърна към мен. За първи път видя колко далече се бе изгубила; обикновено пронизителните й кафяви очи сега бяха объркани и нервни, а гордата й осанка — приведена. — Не знам защо си го довела тук, но не бива да се занимаваш с типове като него.
Бокорът отметна глава назад и се разсмя.
— С гадателката имаме сделка и възнамерявам да изпълня своята част от нея.
— Каква сделка? — попитах аз.
Но Ама стрелна бокора с поглед, който казваше: „Затваряй си устата!“. После махна с ръка, сякаш искаше да ме отпъди, както правеше, когато бях малък.
— Това си е между мен и Създателя ми. Ти се прибираш у дома, а той си отива там, където му е мястото.
— Не ми звучи като молба — каза Джон. Погледна към Ама. — Ами ако Итън не иска да се върне?
Ама присви очи.
— Знаех, че ще си тук, дяволът, шепнещ на ухото на момчето ми. Все още мога да виждам някои неща. А ти си черен като въглен в снега — независимо от цвета на очите ти. Затова доведох и аз малко мрак със себе си.
Бокорът не беше тук заради мен или заради моята счупена душа. Беше дошъл, за да е сигурен, че Джон няма да застане на пътя на Ама.
Джон вдигна ръце с презрителна усмивка, все едно се предаваше.
— Не се опитвам да накарам Итън да направи нищо. Дошъл съм като приятел.
Чух звука от удрящи се една в друга бутилки и забелязах на кръста на бокора връв с бутилки — същите, каквито висяха по бутилковите дървета.
Бокорът вдигна една от тях пред себе си, ръката му беше върху корковата тапа.
— Доведох и някои приятели.
Махна тапата и от гърлото на бутилката излезе някаква черна мъгла. Извиваше се бавно, почти хипнотично, докато се оформи като човешко тяло. Мъж. Но Блудникът този път не изглеждаше като другите, които бях виждал досега. Крайниците му бяха изкривени в неестествени пози. Чертите на лицето му бяха гротескни, от тялото му липсваха части и плътта около тях изглеждаше като изгнила. Приличаше на зомби от филм на ужасите — разкъсан и разпадащ се на парчета. Очите му бяха празни и нефокусирани.
Джон отстъпи назад.
— Вие, смъртните, сте по-изперкали от нас.
— Какво, по дяволите, е това? — Не можех да спра да се взирам в него.
Бокорът хвърли някакъв прах в пръстта около него.
— Една от душите на непризованите. Когато близките на някого не се погрижат за мъртъвците си, аз идвам за тях — усмихна се той и разклати бутилката пред зомбито.
Догади ми се. Мислех, че залавянето на зли духове в бутилки бе едно от смахнатите суеверия на Ама. Не знаех, че има зли вещери, практикуващи вуду, които обикалят гробищата със стари бутилки от кока-кола.
Изтезаваният дух пристъпи към Джон, изражението на лицето му бе застинало в състояние на ужасен и мълчалив писък. Джон разпери ръце пред него, така, както Лена правеше.
— Назад, Итън. Не знам какво ще направи това нещо.
Отстъпих назад тъкмо когато от ръцете на Джон започнаха да излизат пламъци. Не притежаваше толкова голяма мощ като Лена или Сарафина, но все пак имаше достатъчно огън. Пламъците стигнаха до духа и го погълнаха. Виждах очертанията на тялото му в центъра на огъня, замръзналото му във вечен писък лице. После мъглата се разпадна и формата изчезна. След няколко секунди черната мъгла започна да се вие пред огъня и духът се материализира на няколко метра встрани.