Выбрать главу

— Явно това няма да свърши работа — каза Джон, изтривайки ръце в дънките си. — Не съм…

Непризованият се втурна към Джон, но не спря, когато стигна до него. Черната мъгла влезе в тялото му и почти се разтвори напълно, но Джон светкавично раздра въздуха и изчезна от погледа ми. Духът бе изхвърлен насилствено, сякаш бе засмукан обратно навън. Джон се появи на няколко метра встрани. Личеше, че бе потресен. Прокара ръце по тялото си, все едно искаше да провери дали нещо не му липсваше. Духът невъзмутимо се виеше спираловидно във въздуха.

— Направи ли ти нещо?!

Джон все още се опитваше да се отърси от станалото.

— Опита се да влезе в мен. Тъмните духове се нуждаят от тяло, което да обладаят, ако искат да причинят истински щети.

Отново се разнесе потропващият звук. Бокорът отваряше бутилките и от всяка от тях излизаше тъмна, плътна мъгла.

— Виж. Има още от тях.

— Прецакани сме — каза Джон.

— Ама, спри го! — извиках аз. Но нямаше смисъл. Тя бе скръстила ръце на гърдите си и изглеждаше по-решена и налудничава от всякога.

— Ще се прибереш вкъщи с мен или той ще изпразни тези бутилки по-бързо, отколкото можеш да изпиеш чаша мляко.

Този път Ама бе станала толкова мрачна, че не знаех как да си я върна обратно, как да стигна до сърцето й, което бе изпълнено със светлина.

Погледнах към Джон.

— Не можеш ли да го накараш да изчезне или да се превърне в нещо?

Той поклати глава.

— Нямам никакви сили, които да влияят върху гневни непризовани духове.

Димни кръгове се понесоха във въздуха, когато изведнъж някой излезе от сенките.

— За щастие аз притежавам някакви. — Макон Рейвънуд дръпна няколко пъти от пурата, която държеше в ръка. — Амари, разочарован съм. Това не е от най-добрите ти идеи.

Ама избута встрани бокора, привързаните за колана му бутилки се раздрънчаха заплашително. Насочи костеливия си пръст към Макон.

— И ти щеше да направиш същото за племенницата си, по-бързо, отколкото грешник ще открадне парите от подноса с дарения, Мелхизедек! Не смей да стоиш тук в цялото си величие и могъщество и да ме кориш, че не позволявам на момчето си да се жертва като агнец!

Бокорът освободи още един непризован дух зад Ама. Макон го наблюдаваше спокойно как се издига във въздуха.

— Извинете ме, сър. Ще ви помоля любезно да приберете обратно притежанията си и да ни освободите от присъствието си. Приятелката ми не е била съвсем на себе си, когато е поискала да се възползва от услугите ви. Скръбта замъглява разума, нали знаете?

Бокорът се разсмя, насочи жезъла си към един от духовете и го изпрати към Макон.

— Не съм обикновен наемник, чародеецо. Сделката, която тя сключи с мен, не може да бъде развалена.

Духът направи едно кръгче и се спусна надолу към Макон с разкъсаната си зейнала уста. Макон затвори очи, а аз закрих моите с длан, очаквайки ослепителната зелена светлина, която почти унищожи Хънтинг. Но светлина нямаше. Беше точно обратното — пълно отсъствие на светлина. Мрак.

Обширен кръг от абсолютна тъмнина се оформи в небето над непризования дух. Приличаше на една от онези снимки от сателит на урагани, само дето нямаше пенещи се вихри. Това беше истинска дупка в небето.

Непризованият дух се извиваше, докато черната дупка го притегляше като магнит. Когато духът стигна до външния край на дупката, изчезна, малко по-малко, засмукан навътре. Напомни ми как ръката ми изчезваше, когато я пъхнех във фалшивата решетка отвън чародейската библиотека, само че това тук не изглеждаше като илюзия. Когато мъгливите пръсти на духа най-накрая бяха погълнати от пустотата, дупката се затвори и изчезна.

— Знаеше ли, че може да прави такива неща? — прошепна Джон.

— Дори нямам представа какво направи.

Очите на бокора се разшириха от удивление, но той не беше уплашен. Насочи жезъла си към останалите духове и изпочупените им форми започнаха да се гърчат в посока към Макон. И зад всеки от тях се образува по една черна дупка, която ги погълна, един по един. После дупките изчезнаха като изгорели фойерверки.

Една от празните бутилки се изплъзна от ръката на бокора и падна на земята. Чух как се строши в сухата пръст. Макон отвори очи и погледна противника си невъзмутимо.

— Както казах и преди, услугите ви вече не са желани. Предлагам ви да се върнете в дупката си, преди да създам една специално за вас.