Бокорът отвори една грубо ушита торбичка и напълни шепата си с бял прах, който разпръска в кръг около себе си. Ама отстъпи назад, повдигайки края на роклята си, за да не се докосне до него. Бокорът повдигна ръката си и издуха частичките прах от нея към Макон. Те се разпиляха във въздуха като пепел. Но преди да стигнат до Макон, във въздуха се отвори още една дупка и ги погълна. Макон завъртя пурата между пръстите си.
— Сър — използвам това определение от куртоазия — освен ако не разполагате с друг арсенал, ви съветвам да поемете право към дома.
— Или какво, чародеецо?
— Или следващата черна дупка наистина ще бъде за вас.
Очите на бокора искряха в мрака.
— Правиш грешка, Рейвънуд. Старата жена ми е длъжница и тя ще си плати дълга — в този живот или в следващия. Не се меси.
Хвърли нещо на земята и от мястото, където то падна, се издигна дим. Когато димът се разсея, мъжът бе изчезнал.
— Той може да Пътува? — възкликнах аз. Това беше невъзможно!
Макон пристъпи към нас.
— Жалки трикове от треторазреден фокусник.
Джон гледаше Макон с възхита.
— Как го направи? Това, което току-що направи? Знаех, че можеш да създаваш светлина, но какво бе това?
— Парчета мрак. Дупки във вселената, предполагам — отвърна той. — Не е особено приятно занимание.
— Но ти вече си светъл чародеец. Как е възможно да създаваш мрак?
— Сега съм светъл чародеец, но дълги години бях инкубус. В някои от нас съществуват едновременно и Мрак, и Светлина. Ти би трябвало да го знаеш по-добре от всекиго другиго, Джон.
Джон се канеше да каже нещо, когато Ама се провикна към нас.
— Мелхизедек Рейвънуд! За последен път те моля да не се бъркаш в делата ми. Грижи се за своето семейство, аз ще се грижа за моето! Итън Уейт, тръгваме си веднага!
Поклатих глава.
— Не мога.
Ама посочи обвинително с ръка към Макон.
— Ти си виновен! Никога няма да ти го простя, чуваш ли ме? Нито днес, нито утре, нито когато се видим в ада, където ще се озовем и двамата заради греховете си. Заради онзи грях, който ще извърша.
Ама поръси нещо около краката си в кръг. Белите кристалчета блещукаха като снежинки. Сол.
— Амари! — провикна се Макон, но гласът му бе изпълнен с нежност. Знаеше, че тя е много разстроена.
— Лельо Дилайла, чичо Абнър, лельо Айви, бабо Сула. Нуждая се от помощта ви — нареждаше високо Ама, вдигнала поглед към черното небе. — Вие сте кръв от кръвта ми и ви призовавам да ми помогнете да се преборя с този, който застрашава това, което обичам най-силно.
Призоваваше Великите и се опитваше да ги настрои срещу Макон. Почувствах силата на молбата й — отчаянието й, лудостта й, любовта й. Но бе прекалено примесена с погрешни неща, за да бъде правилна. Само тя не можеше да го види.
— Те няма да дойдат — прошепнах аз на Макон. — Опита се и преди да ги повика, но те не се показаха.
— Е, може би им е липсвала подходяща мотивация.
Проследих погледа на Макон — взираше се във водната кула — и видях как фигурите надвиснаха над главите ни на фона на лунната светлина. Великите — предците на Ама от отвъдния свят. Най-накрая бяха отговорили на молбите й.
Ама посочи към Макон.
— Той се опитва да нарани момчето ми и да го отведе от този свят. Спрете го! Постъпете правилно!
Великите гледаха към Макон и за миг притаих дъх. Сула носеше нанизи с мъниста, увити около китката й, като броеница от някаква нейна религия. Дилайла и Айви бяха застанали от двете й страни и не сваляха очи от Макон.
Но чичо Абнър гледаше право към мен, очите му търсеха моите. Те бяха огромни и кафяви и пълни с въпроси. Исках да им отговоря, но не бях сигурен какво точно ме питаше. Явно той сам намери нужните отговори някак си, защото се обърна към Сула и й заговори на гула, креолския език, на който говореха помежду си.
— Направете каквото е нужно! — провикна се отново Ама към мрака.
Великите я погледнаха и се хванаха за ръце. После бавно й обърнаха гръб. Постъпваха правилно. Правеха каквото бе нужно.
Ама нададе сподавен писък и падна на колене.
— Не!
Докато изчезваха, Великите все още се държаха за ръце, с обърнати към Луната лица.
Макон постави ръка на рамото ми.
— Ще се погрижа за Амари, Итън. Независимо дали тя иска помощта ми или не.