— Седем какво, мис Дъранд? — попита Макон.
Лив се появи на прага с купчина книги в ръце. Русата й коса бе разпиляна по любимата й розова тениска на „Пинк Флойд“, светлината се отразяваше в сините й очи. Сред мрака на подземията Лив сякаш бе създание от слънчева светлина.
Бившата асистентка на Мариан, бившата ми приятелка. Но това не бе съвсем вярно и всички го знаехме. Докато Лена ме бе напуснала, Лив се бе превърнала за мен в нещо повече от приятелка. Но Лена вече бе тук, с мен. Какво означаваше това за нас с Лив? Тя винаги щеше да бъде мой приятел, дори да не се чувстваше така. Тя ми бе помогнала да намеря път към Лена, до Голямата бариера, мястото, където съжителстваха едновременно тъмните и светлите сили. Беше се отказала от бъдещето си като Пазител заради мен и Лена. И двамата знаехме, че винаги ще й бъдем длъжници заради това.
Има повече от един начин да бъдеш обвързан с някого. Научих го сам, но трябваше да измина дълъг и труден път.
Лив остави книгите на масата пред Макон. От старите корици се вдигна прах.
— Има само пет случая на смесени чародейски линии, достатъчно мощни, за да дадат тази комбинация. Проучих всяко чародейско фамилно дърво и от двете страни на океана, включително вашето.
Смесена чародейска кръв. Итън, те търсят Джон.
Лена едва успяваше да използва Келтската нишка. Дори мислите й бяха тихи.
Макон мърмореше, заровил нос в книгата си.
— А, да. Добре. И всичко е само в интерес на науката, нали?
— Разбира се.
Лив отвори познатия ми червен дневник.
— И? Откри ли нещо, подобно на него, в някои фамилни сведения? Нещо, което да обясни съществуването на нашия загадъчен хибрид, неуловимият Джон Брийд?
Явно си права.
Лив разтвори два големи листа на масата, които веднага разпознах. Фамилните родословия на Дюшан и Рейвънуд.
— Има само четири възможни случая — поне според Отвъдния съвет на пазителите.
Съветът на какво?
После, Итън.
Лив продължаваше да говори.
— Единият е родителите на Сарафина Дюшан: Емалин Дюшан, светъл чародеец, и вашият баща, Силас Рейвънуд, кървав инкубус. Бабата и дядото на Лена — повдигна глава Лив, страните й бяха поруменели.
Макон отхвърли възможността.
— Емалин е била Емпат, чародейска дарба, която не може да се развие в хибрид инкубус, способен да ходи на дневна светлина, а и очевидно нашият хибрид е прекалено млад, за да бъде резултат на точно този съюз.
Лена потръпна и аз стиснах ръката й.
Те просто проучват семейните родословия, Лена. Това не означава нищо.
Все още не.
Лена отпусна глава на рамото ми, а аз се наведох по-близо до вратата, за да чувам по-добре.
— Това оставя три възможни кандидати за създаване на тъмен чародеец — инкубус-хибрид. Не вземаме предвид съчетанията на светли чародейци, защото няма…
— Светли инкубуси, какъвто бях аз в предишната си форма? Това е вярно. Инкубусите са Мрак по природа. Знам това по-добре от всеки друг, мис Дъранд.
Лив затвори дневника си, очевидно засрамена, но Макон махна с ръка.
— Не се тревожи. Аз не хапя. Никога не съм си падал по човешката кръв. Намирам я за отблъскваща.
Лив продължи:
— Ако Джон Брийд е някаква особена смесица от кървави свръхестествени сили, това не е случайност. Случаят е безпрецедентен и не фигурира в документацията на Пазителите на доктор Ашкрофт. Сякаш информацията за едно подобно раждане е била заличена нарочно от „Lunae libri“.
— Което доказва нашите подозрения. Това момче е нещо повече от инкубус, което може да ходи на дневна светлина. Никой не би си направил толкова труд да скрие произхода му, ако беше само това.
Макон потри глава с ръка. Зелените му очи бяха зачервени; хрумна ми, че дори не знаех дали сега той изобщо спи, след като вече бе чародеец. Но за пръв път ми се струваше, че май наистина има нужда от сън.
— Пет евентуални двойки. Това е прогрес, мис Дъранд. Браво.
Лив бе разочарована, личеше си по погледа й.
— Не мисля. Все още не сме намерели генетично съвпадение. Без тази информация ще бъде невъзможно да определим способностите на Джон. Или какво въобще е мястото му във всичко това.