— Какво? Тази стара дреболия?
Катарамата на черния кожен колан бе много голяма, с някакво насекомо, пленено в смола или в пластмаса в центъра. Май беше скорпион. Бе зловещо и странно и определено а ла Ридли.
— Просто се старая да се впиша — усмихна се тя. — Нали знаеш… Всички готини хлапета носят такива неща.
Без типичните за нея близалки Ридли явно се чувстваше несигурна и раздразнителна, точно като баща ми, когато Ама го поставеше на безкофеинова диета.
Лена се предаде.
— Трябва да се преоблечеш отново, преди да се приберем у дома, иначе баба ще разбере какво правиш.
Ридли не й обърна внимание, захвърли роклята на горещия асфалт и я стъпка със супервисоките си сандали. Лена въздъхна и повдигна ръка. Роклята полетя нагоре към пръстите й, но преди да ги достигне, избухна в пламъци. Лена отдръпна ръката си и тя падна на земята, с вече обгорени краища.
— По дяволите! — извика Линк и започна да тъпче горящото парче плат с крака, докато от него останаха само овъглени парченца.
Лена се изчерви, но Ридли бе напълно невъзмутима.
— Страхотно, братовчедке. Не бих го направила по-добре.
Лена наблюдаваше последните кълбенца дим.
— Не исках…
— Знам — кимна Ридли с отегчение.
Силите на Лена бяха станали неконтролируеми, откакто се бе Призовала сама, а това бе опасно, като се имаше предвид, че сега бе едновременно и Светлина, и Мрак. Способностите й винаги са били непредсказуеми, но вече можеше да предизвиква всичко — от порои и урагани до гръмотевични бури и горски пожари.
Лена въздъхна сърдито.
— Ще ти купя друга след училище, Рид.
Братовчедка й направи гримаса, зарови се в чантата си и извади очилата си.
— Мерси, не е нужно да ми правиш услуги.
— Чудесна идея! — Линк измъкна своите издраскани черни очила с гумени дръжки, които бяха готини за около десет минути, когато бяхме в шести клас. — Да ги разбием, захарче.
Двамата се насочиха към входа на училището и аз видях своя шанс. Пресегнах се за ръката на Лена и я придърпах към себе си. Тя отметна косата от очите ми — винаги беше прекалено дълга, и ме погледна изпод гъстите си мигли. Едно съвършено златисто око и едно зелено. Очите й така и не се промениха след нощта, в която Сарафина предизвика Седемнайсетата луна, преди да е настъпило времето й. Лена ме гледаше със златното око на тъмните чародейци и със зеленото на светлите — постоянно напомняне за мига, в който осъзна, че притежава и двата вида сили. Но очите й освен това ни напомняха, че изборът й промени всичко за световете на чародейците и на смъртните. И за нас.
Итън, недей…
Шшш. Излишно се тревожиш.
Прегърнах я и от допира ни по вените ми потече пареща вълна. Усещах нарастващата й сила, докато се опитвах да дишам равномерно. Тя захапа нежно долната ми устна, докато се целувахме, и за секунди главата ми се замая и загубих равновесие. Не бяхме на паркинга. В съзнанието ми проблясваха различни образи, навярно халюцинирах, защото се целувахме във водата, в езерото, на чина ми в час по английски, на масите в стола, зад скамейките на стадиона, в градината на имението „Грийнбриър“. После над мен премина сянка и почувствах нещо, което не бе резултат от целувката й. Бях изпитал същото на върха на водната кула, в съня си. Задушаване, замайване… С Лена вече не бяхме в градината. Бяхме заобиколени от кал, целувахме се в отворен гроб. Щях да припадна.
Коленете ми се подгъваха и в този миг един глас разцепи въздуха и нашата целувка и Лена се откъсна от мен.
— Ей, привет! Какво си правите?
Савана Сноу.
Отпуснах се на асфалта, с гръб до колата. После усетих как нещо ме издърпва отново нагоре, а краката ми едва докосват земята.
— Какво му е на Итън? — извика Савана.
Отворих очи.
— Сигурно е от жегата — ухили се Линк и ме пусна.
Лена изглеждаше шокирана, но Ридли имаше дори по-изненадан вид. Защото Линк се хилеше така, сякаш някой току-що му бе предложил договор за студиен албум. А този някой бе Савана Сноу — капитанката на мажоретките, суперсекси мацката на гимназията, Свещеният граал на недостижимите момичета в „Джаксън“. Стоеше там, стиснала учебниците пред гърдите си толкова силно, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели. Носеше почти същата рокля като онази, която Ридли бе изхвърлила секунди по-рано. Зад нея се влачеше Емили Ашър, облечена в подобна версия на тоалета на Савана, и изглеждаше доста объркана. Савана пристъпи по-близо към Линк и сега само учебниците ги деляха един от друг.