— Ъъъ, всъщност исках да кажа, ти как си?
Линк прокара нервно пръсти през косата си и направи крачка назад.
— Ами… добре съм. К’во става?
Савана разлюля русата си конска опашка и прехапа долната си устна подканващо. Розовото й червило лъщеше на слънцето.
— Нищо особено. Просто се чудех дали ще ходиш до „Дейри Кийн“ след училище. Може да ме хвърлиш дотам…
Емили я погледна изненадано, аз самият бях смаян. Савана по-скоро би се отказала от мястото си на главна мажоретка, отколкото да се съгласи да се качи на старата таратайка на Линк. Тъй като мотаенето със Савана бе задължително условие да си в компанията й, което означаваше, че ще трябва и тя да се вози с нея, Емили се обади:
— Савана, вече се уговорихме с Ърл. Забрави ли?
— Ти се вози с Ърл. Аз ще отида с Линк.
Савана все още зяпаше Линк, сякаш той бе истинска рок звезда.
Лена поклати глава към мен.
Казах ти. Това е ефектът „Джон Брийд“. Не е зле като за четвърт инкубус. Не можеш да очакваш смъртните момичета да не го усещат.
Някак си го разбирах.
Само смъртните момичета ли, Лена?
Тя се престори, че не разбира за какво говоря.
Е, не всички смъртни момичета май…
Беше права. Линк очевидно не оказваше същия ефект на Емили. Колкото повече Савана хапеше устни, толкова повече Емили изглеждаше ужасена.
Ридли сграбчи Линк за ръката и го издърпа от Савана.
— Следобед е зает, скъпа. Трябва да послушаш приятелката си.
Очите й вече не бяха жълти, но Ридли и като смъртна имаше достатъчно заплашителен вид, напомнящ за предишната й мрачна същност. Савана обаче явно не мислеше така, или поне в момента не й пукаше.
— О, извинявай. Вие двамата заедно ли сте? — Спря за секунда, преструвайки се, че обмисля идеята. — Не. Няма как да сте заедно.
Всички, които висяха в единствената местна закусвалня, „Дейри Кийн“, знаеха за бурните взаимоотношения на Ридли и Линк. Савана хвана Линк под ръка. Открито предизвикателство.
— Предполагам, че това означава, че Линк сам може да взема решения за себе си.
Той освободи ръцете си и прегърна и двете едновременно.
— Дами, дами… Няма нужда да се биете. Има много от мен, ще стигне за всички.
Изпъчи се, макар раменете му да бяха и без това достатъчно широки. Обикновено щях да се разсмея при мисълта за две момичета, който се бият за Линк, само дето това не бяха кои да е момичета. Ставаше дума за Савана Сноу и Ридли Дюшан. Със свръхестествени сили или не, това бяха двете най-мощни Сирени от женски пол, които бяхме имали късмета — или злощастието — да познаваме, в зависимост от начина, по който решаха да използват силите си.
— Савана, да вървим. Ще закъснеем за часа — намеси се Емили, а в гласа й личеше отвращение.
Зачудих се защо инкубуският магнетизъм на Линк не й действаше.
Савана се притисна още повече към приятеля ми и хвърли многозначителен поглед към Ридли и забучената й с безопасни игли пола.
— Трябва да си намериш приятел, който повече прилича на теб.
Ридли отмести ръката на Линк от рамото си.
— А ти би трябвало да внимаваш с кого говориш по този начин, Барби.
Савана имаше късмет, че Ридли вече не притежаваше силите си.
Ще стане грозно, Лена.
Не се тревожи. Няма да допусна да накажат Ридли в първия й учебен ден. Няма да доставя това удоволствие на директор Харпър.
— Ридли, да вървим — пристъпи напред Лена и застана до братовчедка си. — Тя не си заслужава усилието. Повярвай ми.
Савана се канеше да отвърне на огъня, когато нещо привлече вниманието й. Сбърчи нос изумено.
— Очите ти… С различен цвят са. Какво не ти е наред?
Емили също се доближи, за да погледне. Беше въпрос на време някой да забележи очите на Лена, нямаше как да ни се размине. Но се надявах, че ще успеем поне да влезем в училището, преди мълвата да тръгне.
— Савана, защо не…
Лена ме прекъсна, преди да довърша.
— Щях да те питам същото, но всички знаем отговора, нали?
Ридли скръсти ръце на гърдите си.
— Ще ти подскажа. Започва с „к“ и се римува с бучка.
Лена обърна гръб на Савана и Емили и се запъти към входа на гимназията. Хванах я за ръката и по моята премина ток. Очаквах да бъде бясна след сблъсъка с мажоретките, но тя бе спокойна. Нещо се бе променило и не бяха само очите й. Предполагам, че когато си се срещнал с тъмен чародеец, който се оказва, че е майка ти, и когато сто и петдесетгодишен кървав инкубус се е опитал да те убие, няколко мажоретки не са толкова притеснителни.