Което беше дори още по-лошо.
Бяха изминали две седмици оттогава и доколкото знаех, Лена още не беше записала нищо в дневника си. Носеше маркера на гердана си, но той изглеждаше абсолютно нов, както в деня, в който го купих от магазина. Беше ми странно да не я виждам да пише или да дращи по ръцете си. В последните дни не носеше дори старите си кецове „Конвърс“. Вместо това беше започнала да ходи само с протритите си черни ботуши. Косата й също изглеждаше различно. Почти винаги силно пристегната на конска опашка, сякаш мислеше, че може да издърпа магията от нея.
Седяхме на най-горното стъпало на верандата ми, на същото място, където бяхме, когато Лена за пръв път ми каза, че е чародейка — тайна, която никога преди не беше споделяла със смъртен. Аз се преструвах, че чета „Мистър Джекил и доктор Хайд“. Лена се взираше в празните листове на дневника си, сякаш някъде между тънките сини линии се криеше отговорът на всичките й проблеми.
Когато не гледах към нея, зяпах надолу по нашата улица. Баща ми се прибираше днес у дома. След като леля заведе татко в „Сини хоризонти“, с Ама го посещавахме всяка седмица в Деня на семейството (така в клиниката наричаха деня, в който роднините можеха да виждат своите хаховци). Макар да не се беше върнал към истинското си аз, което най-много ми липсваше, вече приличаше на нормален човек. Но все още се притеснявах.
— Тук са.
Мрежестата врата се тръшна зад гърба ми. Ама стоеше на верандата с престилката си с много джобове, която предпочиташе да носи вместо обикновените кухненски престилки, особено в дни като този. Беше извадила златния си амулет изпод блузата и го потъркваше несъзнателно между пръстите си.
Погледнах към улицата, но видях само Били Уотсън, който караше колелото си. Лена също се наведе напред, за да погледне по-добре.
Не виждам никаква кола.
Нито пък аз, но знаех, че тя ще се появи след пет секунди. Ама беше особено горда, особено щом ставаше дума за гадателските й способности. Нямаше да каже, че идват, освен ако не го знаеше със сигурност.
Ще се появи всеки момент.
В същия миг белият кадилак на леля ми зави по „Котън Бенд“. Леля Каролин беше свалила прозореца от нейната страна до долу — наричаше това „360-процентов климатик“ — и ни махаше с ръка. Изправих се, а Ама ме сръга с лакът, докато слизаше по стъпалата.
— Хайде. Баща ти заслужава подобаващо посрещане.
Това беше нейният код за „Размърдай си задника и слез на бордюра, Итън Уейт!“.
Поех си дълбоко дъх.
Добре ли си? Лешниковите очи на Лена улавяха слънцето.
Аха. Излъгах. Със сигурност и тя го разбра, но не каза нищо.
Хванах я за ръка. Беше студена, както винаги напоследък, и токът, който преминаваше по тялото ми, приличаше по-скоро на жилещата болка от измръзване.
— Мичъл Уейт. Не ми казвай, че си ял друг пай освен моя. Защото изглеждаш така, сякаш си бил хвърлен в купа със сладкиши и не си могъл да намериш обратния път.
Татко погледна Ама с признателност. Тя го беше отгледала и той знаеше, че заяжданията бяха нейният начин да му покаже любовта си, все едно го прегръщаше.
Стоях там, докато Ама се суетеше около него, забравила, че той вече не беше десетгодишен. Говореха си с леля ми — съвсем небрежно, като трима души, които тъкмо се бяха прибрали от пазар. Татко ми се усмихна плахо. Беше същата усмивка, която получавах от него, когато посещавахме „Сини хоризонти“. Тя казваше: „Аз вече не съм луд, само се срамувам от това, което направих“.
Носеше старата си тениска на университета „Дюк“ и дънки и изглеждаше по-млад, отколкото си го спомнях. С изключение на бръчките край очите му, които станаха още по-дълбоки, когато ме привлече към себе си, за да ме прегърне неловко.
— Как си? Как се справяш?
За секунда гласът ми заседна в гърлото и се закашлях леко.
— Добре съм.
Той погледна към Лена.
— Радвам се да те видя отново, Лена. Съжалявам за чичо ти.
Това си бяха добрите стари южняшки маниери. Той трябваше да изкаже съболезнованията си дори в такъв неловък момент като този.
Лена се опита да се усмихне, но не й се получи много успешно, личеше, че й е доста неудобно. Аз се чувствах по същия начин.
— Благодаря ви, сър.
— Итън, ела тук и прегърни любимата си леля.