Когато отново отвори очи, огънят беше изчезнал. Димът, раздиращите звуци на пламъците и оръжията — всичко беше изчезнало. Почувства как се понася из мрака. Не беше както когато Пътуваше. Тази празнота имаше тежест. Тя го придърпваше към себе си. Когато се измъкна, видя, че ръката му беше замъглена, само отчасти материализирана.
Беше мъртъв.
Лена явно беше направила своя избор. Беше избрала да бъде Светлина. Дори сред мрака, наясно със съдбата на инкубусите в Отвъдния свят, го обзе дълбоко спокойствие. Всичко беше свършило.
— Не още. Не и за теб.
Макон се обърна рязко, защото веднага беше разпознал гласа. Лила Джейн. Тя искреше сред бездната, блещукаща и красива.
— Джейн. Толкова много неща искам да ти кажа.
Тя поклати глава, кестенявата й коса се разля по раменете.
— Няма време.
— Вече нямаме нищо друго освен време.
Протегна му ръка, пръстите й излъчваха трептяща светлина.
— Хвани ръката ми.
В мига, в който Макон я докосна, мракът започна да се разсейва сред цветове и светлина. Виждаше образи, познати форми и фигури блещукаха край него, но не можеше да ги задържи. После осъзна къде се намираха. Архивът, специалното място на Джейн.
— Джейн, какво става?
Видя я, че протяга ръка, но всичко беше размито и неясно. После чу думите, думите, на които я беше научил:
— Сред тези стени извън времето и извън пространството аз приковавам тялото ти и те заличавам от тази земя.
В ръката си държеше нещо. Сиянието.
— Джейн, не го прави! Искам да бъда тук, с теб.
Тя се рееше пред него, но вече беше започнала да се разтваря във въздуха.
— Обещах ти, че когато времето настъпи, ще го използвам. Спазвам обещанието си. Не можеш да умреш. Те се нуждаят от теб. — Вече я нямаше, беше се превърнала само в глас, нищо друго. — Синът ми се нуждае от теб.
Макон се опита да й каже всичко, което не беше успял преди, но беше прекалено късно. Усещаше притеглянето на Сиянието, нямаше силата да му устои. Докато потъваше в бездната, чу как тя запечатва съдбата му.
— Comprehende, liga, crucifige.
Плени, окови, разпъни на кръст.
Макон изпусна ръката ми и се освободихме от видението. Но то остана в съзнанието ми. Майка ми го беше спасила чрез оръжието, което сам й беше дал, за да го използва срещу него. Тя се беше отказала от възможността най-накрая да бъдат заедно — заради мен. Дали знаеше, че той е нашият единствен шанс?
Когато отворих очи, Лив плачеше, а Ридли се опитваше да скрие сълзите си.
— О, моля ви. Стига с тази драма.
Една сълза се търкулна по бузата й.
Лив изтри очите си, подсмърчайки.
— Нямах представа, че Блудник може да направи нещо такова.
— Ще се изненадаш от нещата, на които сме способни, когато ситуацията го изисква. — Макон стовари ръката си върху рамото ми. — Нали така, мистър Уейт?
Знаех, че се опитва да ми благодари. Но докато оглеждах нашия разкъсан кръг, не чувствах, че го заслужавам. Ридли беше загубила силата си, Линк се превиваше от болка, а Лив бе съсипала бъдещето си.
— Не съм направил нищо.
Макон ме стисна по-силно и ме завъртя към себе си.
— Ти успя да видиш това, което повечето хора биха пропуснали. Ти ме доведе тук, ти ме върна обратно. Ти прие съдбата си като Водач и намери пътя. Нито едно от тези неща не беше лесно. — Огледа се из пещерата — към Ридли, Линк и Лив. Очите му се задържаха малко по-дълго върху Лив и после отново се приковаха в моите. — За никого от вас.
Включително Лена.
Почти нямах сили да му го кажа, но не бях сигурен дали го знае.
— Лена мисли, че те е убила.
Отначало Макон не каза нищо, а когато проговори, гласът му беше овладян и спокоен.
— И защо мисли така?
— Сарафина ме прободе онази нощ и… я промени. — Знаех, че не звуча много логично, но имаше толкова неща, които той трябваше да научи. — Мисля, че може би е направила своя избор в сърцето си, без да го осъзнава.
— Не го е направила — не се съгласи Макон с мен.
— Беше Книгата на луните, мистър Рейвънуд — не успя да се въздържи Лив. — Лена отчаяно искаше да спаси Итън и използва Книгата. Направи сделка, вашият живот срещу неговия. Тя не знаеше какво ще се случи. Книгата не може да бъде контролирана и именно затова не може да бъде оставена в ръцете на чародейци.