Погледнах към малкия златен предмет. Беше във формата на миниатюрна книжка, затворена с изящна закопчалка. Натиснах я и тя се отвори. Вътре имаше снимка на майка ми, момичето от виденията ми. Неговата Лила Джейн.
Той извърна очи встрани.
— Така се случи, че се оказа в джоба ми след цялото това време. Можеш ли да си представиш?
Но книжката изглеждаше захабена и издраскана и бях убеден, че не се е озовала в джоба му, а си е била там във всеки ден от живота му през всички тези години.
— Вярвам, че ще ти даде много сила, Итън. На мен поне винаги ми е давала. Да не забравяме, че нашата Лила Джейн беше силна жена. Тя ме спаси дори от гроба.
Разпознах изражението, което имаше майка ми на снимката. Винаги бях мислел, че то е запазено специално за мен. Погледна ме така, когато за първи път прочетох табела край пътя през прозореца на колата ни, а тя още не подозираше, че мога да чета. Погледна ме така, когато изядох съвсем сам целия маслен пай на Ама и заспах в леглото и с ужасно силни стомашни болки. Гледаше ме така и в първия ми учебен ден, на първия ми баскетболен мач, на първия ми купон.
И сега отново гледаше към мен със същото изражение в очите от вътрешността на малката златна книжка.
Тя нямаше да ме изостави. Нито пък Макон. Може би все пак имаше някакъв план. Той беше измамил смъртта. Прибрах книжката в джоба си до гердана на Лена.
— Почакай малко — пристъпи Линк към мен. — Радвам се, че имаш такъв талисман, но сам каза, че цялата Кървава глутница ще бъде там плюс вампирчето, майката на Лена и Императора, или както там си го наричат онзи Ейбрахам. А последния път, когато проверих, Хан Соло не се мотаеше наоколо. Не мислиш ли, че ще ти трябва нещо повече от една малка книжка?
Ридли кимна с глава зад него.
— Линк е прав. Може и да успееш да спасиш Лена, но затова трябва първо да стигнеш до нея.
Линк приклекна до Макон.
— Мистър Рейвънуд, не можете ли да дойдете с нас и да ни отървете от двама-трима от ония момчета?
Макон повдигна вежди. Това беше първият му истински разговор с Линк.
— За съжаление, синко, престоят ми в затвора доста изтощи силите ми.
— Той е в преходна фаза, все още се променя, Линк. Не може да слезе там долу. Прекалено е уязвим.
Лив все още подкрепяше Макон, коленичила на земята до него.
— Оливия е права. Инкубусите са невероятно силни и бързи. В сегашното си състояние не мога да се изправя на пътя им.
— Значи съм голяма късметлийка — разнесе се гласът внезапно от нищото и тя изникна от мрака дори още по-бързо. Носеше дълго черно палто с висока яка и протрити черни ботуши. Черната й коса се развяваше от вятъра.
Веднага я разпознах — сукубата от погребението. Беше Леа Рейвънуд, сестрата на Макон. Той беше също толкова изненадан да я види като нас.
— Леа? Ще ми отнеме известно време да свикна.
Тя отпусна глава на рамото му, както Лена често правеше.
— Как ни намери?
Леа се засмя.
— Ти си голяма новина из Тунелите. По улиците се носи мълва, че големият ми брат ще се изправи срещу Ейбрахам. Чух, че той не е особено доволен от теб.
Тя плъзна ръката си по гърба му, подкрепяйки го, и се взря в очите му.
— Зелени, а?
Сестрата на Макон — онази, която Арелия беше взела със себе си в Ню Орлиънс, когато го бе оставила при баща му. Сестрите също я бяха споменавали. „Те бяха като Мрака и Светлината.“
Линк улови погледа ми зад тях и знаех какъв е въпросът му. Чакаше да му дам сигнал. Бой или отбой. Не беше съвсем ясно какво искаше Леа Рейвънуд от нас и защо беше тук. Но ако беше като Хънтинг и се хранеше с кръв вместо със сънища, трябваше да реагираме бързо. Погледнах към Лив. Тя поклати глава почти незабележимо. Също се колебаеше. Макон възнагради сестра си с една от редките си усмивки.
— Е, какво ще правим сега, скъпа моя?
— Тук съм, за да изравня силите. Знаеш, че си падам по добрите семейни кавги — усмихна се също Леа. Завъртя рязко китката си и в ръката й изневиделица се появи дълъг жезъл, направен от полирано дърво. — И си нося една голяма пръчка.
Макон не каза нищо. Не можех да реша дали изглеждаше облекчен или притеснен. И в двата случая определено беше слисан.
— Защо сега? Обикновено не се месиш в делата на чародейците.
Леа бръкна в джоба си и извади ластик, с който пристегна косата си на конска опашка.