— Това не е просто поредната чародейска битка, вече не. Ако Редът бъде унищожен, ние също можем да изчезнем с него.
Макон я погледна многозначително. Разпознах изражението „не говори така пред децата“.
— Общият ред съществува от самото начало на времето. Ще е нужен много повече от един Катаклист, за да го унищожи.
Тя се усмихна и размаха жезъла си.
— Освен това е време някой да научи Хънтинг на добри маниери. Мотивите ми са абсолютно чисти, както може да бъде чисто само сърцето на една сукуба.
Макон се засмя при мисълта за това. Но от мястото, където стоях аз, нещата не ми звучаха особено забавни.
Мрак или Светлина — Леа Рейвънуд можеше да тръгне и по двата пътя, но на мен не ми пукаше.
— Трябва да намерим Лена.
Леа вдигна жезъла си.
— Чаках да го кажеш.
Линк се закашля леко, за да привлече вниманието ни.
— Не искам да съм груб, госпожо. Но Итън всъщност иска да каже, че Хънтинг е долу с Кървавата си глутница. Не ме разбирайте погрешно, изглеждате ми доста лоша и всичко както си трябва, но все пак сте само едно момиче с пръчка в ръка.
— Това — за частица от секундата Леа протегна ръката си право напред, на сантиметри от носа на Линк — е жезъл, не пръчка. И аз не съм момиче. А сукуба. Когато става дума за нашия вид, женските имат някои предимства. Ние сме по-бързи, по-силни и по-умни от мъжките ни сродници. Мисли за мен като за богомолката на свръхестествения свят.
— Това онези буболечки, които изяждаха главите на мъжките ли бяха? — Линк изглеждаше леко скептичен.
— Да. Изяждат ги.
Каквито и опасения да имаше Макон относно Леа, все пак изглеждаше облекчен, че тя ще бъде с нас. Даде й някои последни съвети:
— Ларкин е пораснал от последния път, когато си го виждала, Леа. Сега е доста могъщ Илюзионист. Внимавай. А според Оливия нашият брат води със себе си безмозъчната си свита, Кървавата глутница.
— Не се притеснявай, големи братко. И аз си имам домашен любимец — погледна Леа към издатината над нас. Нещо като планински лъв с огромни размери се беше излегнал на скалите с провиснала от урвата опашка. — Бейд! — Животното се изправи на крака и отвори челюсти, разкривайки остри като бръснач зъби, а после скочи до нея. — Сигурна съм, че Бейд няма търпение да си поиграе с паленцата на Хънтинг. Нали знаеш какво казват за кучетата и котките.
Ридли прошепна на Лив:
— Кръстен е на Бейд, вуду бога на вятъра и бурите. Никой не иска да си има проблеми с него.
Сетих се за Лена и се почувствах малко по-добре, независимо че една седемдесеткилограмова котка се взираше към мен.
— Дебненето и засадите са нейната специалност — погали Леа любимката си зад ушите.
При вида на дивата кожа Лусил изтича до нея и я перна игриво с лапичка. Бейд я побутна с муцуната си. Леа се наведе и я вдигна на ръце.
— Лусил, как си момичето ми?
— Откъде познаваш котката на пралеля ми?!
— Присъствах на раждането й. Беше на майка ми. Тя я даде на леля ти Пру, за да може да намира пътя си в Тунелите.
Лусил се сви на кълбо между лапите на Бейд.
Не бях сигурен все още за Леа, но Лусил никога не би ме предала. Тя можеше добре да преценява характера на човек, въпреки че беше котка. Чародейска котка. Трябваше да се сетя по-рано за това.
Леа затъкна жезъла в колана си и разбрах, че е време да тръгваме.
— Готови ли сте?
Макон ми протегна ръка и аз я поех. За секунда усетих силата на хватката му, сякаш проведохме някакъв чародейски разговор, който не проумявах напълно. После ме пусна и аз се обърнах към пещерата. Чудех се дали някога щях да го видя отново.
Тръгнах напред, а приятелите ми бяха точно зад мен. Приятелите ми, една сукуба и планински лъв, кръстен на името на избухлив вуду бог. Надявах се това да е достатъчно.
20.VI
Огънят на мрака
Когато стигнахме в подножието на стръмната скала, всички се скрихме зад няколко по-големи камъка на метри от пещерата. Входът беше пазен от двама инкубуси, които разговаряха помежду си съвсем тихо. Разпознах белязания от погребението на Макон.
— Супер.
Двама кървави инкубуси, а дори още не бяхме влезли вътре. Знаех, че останалата част от Глутницата сигурно беше някъде наблизо.
— Остави ги на мен. Може би няма да искаш да гледаш това, което ще последва.
Леа направи знак към Бейд, който прибяга с подскоци до нея. Тоягата прелетя във въздуха като светкавица. Инкубусите изобщо не видяха, че приближава към тях. Тя повали първия на земята за секунди. Бейд нанесе своя удар, като нападна втория и го притисна към скалата. Сукубата се изправи, изтривайки уста с ръкава си, и се изплю — кърваво петно беляза пясъка.