Явно Сарафина се намираше в транс. Тялото й се повдигаше на няколко сантиметра от камъка, гънките на роклята й се спускаха покрай олтара като водопад. Отдалеч се виждаше, че беше събрала доста сериозни сили.
В основата на кладата стоеше Ларкин. Гледах го как се приближава към каменните стълби. По-близо до…
Лена.
Тя лежеше в безсъзнание, с прострени към пламъците ръце и затворени очи. Главата й беше отпусната в скута на Джон Брийд. Той изглеждаше различно, безизразен. Като че ли беше в свой собствен транс.
Лена се тресеше. Дори от разстоянието, на което бях, можех да усетя хапещия студ, който излъчваше огънят. Сигурно замръзваше. Тъмни чародейци заобиколиха кладата. Не ги познавах, но бях сигурен, че са тъмни, заради налудничавите им жълти очи.
Лена! Чуваш ли ме?
Сарафина отвори очи. Чародейците започнаха да напяват.
— Лив, какво правят? — прошепнах аз.
— Викат Призоваващата луна.
Не ми беше нужно да знам какво казват, за да разбера какво ще се случи. Сарафина викаше Призоваващата луна и Лена щеше да направи своя избор, докато беше под влиянието на някакво тъмно заклинание. Или под тежестта на вината си, която сама по себе си беше тъмно заклинание.
— Какво става?
— Сарафина използва цялата си сила, за да пренесе енергията на Огъня на мрака и своята собствена към луната.
Лив се беше втренчила в сцената, сякаш се опитваше да запомни всеки детайл, независимо колко зловещ беше. Пазителят в нея работеше на пълни обороти и събираше късчетата история за бъдещето.
Из пещерата плъзнаха Бесове, заплашвайки да съборят стените — фучаха навсякъде, извиваха се, придобиваха сила и плът.
— Трябва да се махаме оттук.
Лив кимна, а Линк сграбчи Ридли за ръката. Придвижихме се безшумно покрай стената към долната част на пещерата, като се криехме в сенките, докато стигнахме до мокрия пясъчен под. Осъзнах, че пеенето беше спряло. Чародейците се взираха мълчаливо в Сарафина и в кладата, самите те попаднали под влиянието на омагьосващо умовете заклинание.
— А сега какво? — побледня Линк.
В центъра на кръга пристъпи човек. Не ми беше трудно да се досетя кой е той, защото носеше същия официален костюм и тясна вратовръзка от виденията ми. Белият му летен костюм го правеше да изглежда още по-странно тук, сред тъмните чародейци и спиралата от Бесове. Ейбрахам, единственият инкубус, достатъчно силен, за да извика толкова много Бесове от Отвъдния свят. Ларкин и Хънтинг стояха зад него, а всички други инкубуси в пещерата паднаха на едно коляно. Ейбрахам вдигна ръце към вихрушката от изгубени души.
— Време е.
Лена! Събуди се!
Пламъците, ограждащи кладата, се устремиха още по-високо. Пред кладата Джон Брийд нежно повдигна Лена, за да я събуди.
Лена! Бягай!
Тя се огледа, все още неориентирано. Не реагира на гласа ми. Не бях сигурен дали изобщо чуваше нещо. Движенията й бяха колебливи, явно не разбираше къде се намира.
Ейбрахам се обърна към Джон и махна леко с ръка. Джон трепна, после вдигна Лена и я понесе напред, теглен като с невидимо въже.
Лена!
Главата й се отпусна на една страна, очите й отново се затвориха.
Джон започна да изкачва стъпалата. Напереното му държане беше изчезнало. Сега приличаше по-скоро на зомби.
Ридли се примъкна напред.
— Лена е напълно неадекватна. Не разбира какво се случва. Явно е ефект от огъня.
— Защо я държат в безсъзнание? Не трябва ли да е на себе си, за да се Призове?
Мислех, че е необходимо условие за този случай.
Ридли се загледа в огъня. Гласът й беше нетипично сериозен и тя нарочно отбягваше погледа ми.
— Призоваването изисква проява на воля. Тя просто трябва да направи избора си. — Определено звучеше странно. — Освен…
— Освен какво?
Нямах време да се опитвам да разгадавам недомлъвките й.
— Освен ако вече не го е направила.
Което беше станало, когато си тръгна от нас. Когато захвърли гердана си. Когато избяга с Джон Брийд.
— Не го е направила — отговорих автоматично. Познавах Лена. Трябваше да има причина за това, за всичко. — Не е.
Ридли ме погледна.
— Надявам се да си прав.
Джон стигна до върха на олтара, а Ларкин вървеше зад него. Ларкин завърза заедно с някакво въже Сарафина и Лена под светлината на Седемнайсетата луна.