Усетих как сърцето ми заби с всичка сила.
— Трябва да стигна до Лена. Ще ми помогнете ли?
Линк хвана два камъка, достатъчно големи, за да нанесат щети, ако изобщо успееше да ги използва. Лив запрелиства бясно тетрадката си. Дори Ридли извади близалка от джоба си и сви рамене.
— Никога не знаеш…
Внезапно чух глас зад себе си:
— Не можеш да стигнеш там, освен ако не се погрижиш за всички тия Бесове. А не си спомням да съм те учила как се прави.
Усмихнах се, преди да се обърна.
Беше Ама и този път бе довела със себе си живи, а не починали помощници. Арелия и Туайла стояха наблизо и трите заедно приличаха на трите орисници. Заля ме огромно облекчение и осъзнах, че част от мен беше смятала, че никога вече няма да видя Ама. Прегърнах я толкова силно, че се уплаших да не я пречупя. Тя също ме притисна към себе си и после се отдръпна и намести килнатата си шапка. Тогава видях старомодните ботуши с връзки на бабата на Лена, която се появи зад Арелия. И орисниците станаха четири.
— Госпожо — кимнах към нея. Тя кимна в отговор, сякаш ей сега щеше да ми предложи чаша чай на верандата на „Рейвънуд“. И после се паникьосах, защото си спомних, че не бяхме там. И Ама, Арелия и Туайла не бяха феи от приказките. Бяха просто три древни — около двеста и петдесет годишни общо — южняшки дами, носещи наколенки и колани за пристягане. Бабата на Лена също не беше особено млада. Тези четири орисници нямаха никаква работа на бойното поле. Като се замислех, никой от рода Уейт не беше проявявал интерес към този вид занимание.
Освободих се от хватката на Ама.
— Какво правиш тук? Как ни намерихте?
— Какво правя тук?! — изсумтя Ама. — Семейството ми е дошло на Морските острови от Барбадос, преди да си бил дори замисъл в Божия ум. Познавам тези острови като кухнята си.
— Това е чародейски остров, Ама. Не е от Морските острови.
— Разбира се, че е. Къде другаде ще скриеш остров, който не искаш никой да види?
Арелия постави ръка на рамото на Ама.
— Тя е права. Голямата бариера е скрита сред Морските острови. Амари може и да не е чародейка, но тя притежава дарбата да вижда напред също като мен и сестра ми.
Ама тръсна глава толкова силно, та за миг помислих, че ще отлети.
— Наистина ли си мислеше, че ще те оставя да затънеш в тези подвижни пясъци сам?
Преметнах отново ръцете си около шията й и я притиснах силно.
— А как разбрахте къде да ни намерите? Ние сами едва открихме това място.
Линк винаги беше стъпка назад или стъпка напред. Четирите го погледнаха, сякаш се изненадваха колко е тъп.
— Ха, след цялата тази врява, която вдигнахте, докато дойдете дотук? Като минахте през заклинание, по-старо от майката на майка ми? Все едно че се обадихте по телефона за спешни случаи в Гатлин.
Ама пристъпи към Линк, който бързо направи крачка назад, за да излезе от обсега й на действие. Тя обаче не ме пусна. Така разбрах какво се върти в главата й: „Обичам те и никога не съм се гордяла повече с теб. И ще бъдеш наказан да не излизаш цял месец, когато се приберем у дома“.
Ридли се приведе към Линк.
— Напъни си мозъчето малко. Некромансер, Ясновидец и гадател. Не сме били имали шанс!
Ама, Арелия, Туайла и баба й се обърнаха към Ридли в мига, в който проговори. Тя се изчерви и сведе почтително очи.
— Не мога да повярвам, че си тук, лельо Туайла — преглътна тежко. — Бабо.
Старата жена повдигна брадичката на Ридли и се загледа в яркосините й очи.
— Значи е вярно — широко се усмихна. — Добре дошла отново, дете.
Разцелува я по бузите. Ама изглеждаше много доволна.
— Казах ти. Беше в картите.
Арелия кимна.
— И в звездите.
Туайла се подсмихна и понижи гласа си до шепот:
— Картите показват само повърхността на събитията. Това, което имаме тук, е отсечено много надълбоко, минало е през костта и е излязло от другата страна.
По лицето й премина сянка. Погледнах към Туайла.
— Какво? — усмихна се тя и сянката изчезна.
— Имаме нужда от помощ от Ла Бас — размаха ръка над главата си. — Да се заемаме отново с важните неща.
— От Отвъдния свят — преведе Арелия.
Ама коленичи и разви кърпата си, пълна с малки кости и амулети. Приличаше на лекар, който подготвя хирургическите си инструменти.