Само това чаках да чуя. Сграбчих въжетата и започнах да развързвам възлите, за да освободя Лена, която беше привързана за майка си. Тя все още беше в безсъзнание, тялото й лежеше неподвижно на студения камък. Докоснах я. Кожата й беше леденостудена. Усетих внезапната хватка на Огъня на мрака и тялото ми започна да се вцепенява.
— Лена, събуди се. Аз съм.
Разтърсих я, главата й се разлюля от едната на другата страна, лицето й се зачерви от допира с ледената скала. Повдигнах я и я прегърнах, за да й дам малкото останала ми топлина.
Очите й се отвориха. Опита се да каже нещо. Взех я на ръце.
— Итън… — Клепачите й натежаха и отново затвори очи. — Махай се оттук.
— Не.
Целунах я и я стиснах още по-силно в ръцете си. Независимо какво щеше да се случи, всичко си струваше — само заради този миг.
Да я държа отново.
Не отивам никъде без теб.
Чух Линк да вика. Един инкубус беше успял да избяга от силната стена от светлина, която задържаше останалата част от тях. Джон Брийд се появи зад Линк, стисна го за врата и оголи зъби. Все още имаше същото безжизнено изражение, сякаш беше на автопилот. Зачудих се дали не е следствие от отровните пушеци. Ридли се хвърли на гърба му, опитвайки се да го откъсне от Линк. Явно успя да го изненада, защото не беше достатъчно силна, за да успее да го издърпа. Тримата се строполиха на пода, вкопчени един в друг.
Не можах да видя повече, но това ми беше достатъчно, за да осъзная, че имаме огромен проблем. Не знаех колко дълго още щеше да издържи свръхестественото поле, особено ако Макон го подхранваше.
Лена трябваше да сложи край на тази история.
Погледнах я. Очите й бяха отворени, но тя гледаше покрай мен, сякаш не ме виждаше.
Лена. Не можеш да се откажеш сега. Не и когато…
Не го казвай.
Това е твоята Призоваваща луна.
Не е. Това е нейната луна.
Няма значение. Това е твоята Седемнайсета луна, Лена.
Тя ме погледна, очите й бяха напълно безизразни.
Сарафина я извика. Не съм искала да става така.
Трябва да избереш или всички, които обичаш, ще умрат тази нощ.
Тя извърна глава.
Ами ако не съм готова?
Не можеш да избягаш от това, Лена. Вече не.
Ти не разбираш. Това не е избор. А проклятие. Ако стана Светлина, Ридли и половината ми семейство ще умрат. Ако стана Мрак, баба, леля Дел, братовчедите ми — всички ще умрат. Нима това е избор?
Притиснах я силно към себе си. Исках да има начин да й дам моята сила или да погълна нейната болка.
— Само ти можеш да направиш този избор. — Помогнах й да се изправи на крака. — Виж какво става. Хората, които обичаш, се борят за живота си точно сега. Можеш да го спреш. Само ти.
— Не знам дали мога.
— Защо? — вече крещях.
— Защото не знам коя съм.
Погледнах в очите й и видях, че отново бяха променени. Едното беше съвършено зелено, другото съвършено златно.
— Виж ме, Итън. Мрак ли съм или Светлина?
Знаех коя е тя. Момичето, което обичах. Момичето, което винаги щях да обичам.
Напълно инстинктивно извадих златната книжка от джоба си. Беше топла, като че ли част от майка ми още беше жива вътре в нея. Притиснах я в дланта на Лена и усетих как топлината плъзва в тялото й. Пожелах си да я почувства — любовта, която беше в тази малка книжка, любовта, която никога не умира.
— Знам коя и каква си, Лена. Познавам сърцето ти. Довери ми се. Довери се на себе си.
Тя стисна златния талисман в ръката си. Не й беше достатъчно.
— Ами ако грешиш, Итън? Как можеш да си сигурен в това?
— Сигурен съм, защото те познавам.
Пуснах ръката й. Не можех да понеса мисълта какво щеше да й се случи, но не можех и да го предотвратя.
— Лена, трябва да го направиш. Няма друг начин. Иска ми се да има, но няма.
Огледахме се из пещерата. Ридли вдигна глава към нас и за миг реших, че може да ни види.
Лена ме погледна.
— Не мога да оставя Ридли да умре. Кълна се, че тя се опитва да се промени. Вече загубих прекалено много.
Вече загубих чичо Макон.
— Аз съм виновна — притисна се тя до мен, хлипайки.
Исках да й кажа, че той е жив, но си спомних думите на Макон. Той все още беше в преходна фаза. Имаше вероятност в него да има останал Мрак. Ако Лена разбереше, че е жив и има шанс да го загуби отново, никога нямаше да избере Светлината. Не беше способна да го убие втори път.