— Повика ли ме, момче? — разсмя се старецът, пронизително и силно. — Ах, тази младежка надменност. След сто години ще научиш по-добре къде ти е мястото, внуко мой.
Опитах се бързо да пресметна поколенията между тях — четири, може би дори пет.
— Знам добре къде ми е мястото, дядо. За нещастие — и освен това е изключително неудобно, но няма друг начин — мисля, че точно аз ще върна теб на твоето.
Ейбрахам поглади замислено брадата си.
— Млади ми Макон Рейвънуд. Винаги си бил толкова заблудено момче. Кръвта е кръв също както Мракът е Мрак. Не биваше да забравяш от какво си част и на кого дължиш вярност. — Млъкна за миг и погледна към Леа. — Ти също, мила. Но какво да се прави, все пак си отгледана от чародеец — сви рамене.
Видях гнева върху лицето на Леа, но видях и страха й. Беше пробвала късмета си с Кървавата глутница, но не искаше да предизвиква Ейбрахам.
Той погледна към Хънтинг.
— Като сме на темата за заблудените момчета, къде е Джон?
— Страхливецът изчезна отдавна. Предател.
Ейбрахам се извъртя рязко и приближи лицето си до Хънтинг.
— Джон не е способен на предателство. Нито е страхливец. Не е в природата му. И животът му е много по-ценен за мен от твоя. Затова ти предлагам да го намериш.
Хънтинг сведе очи и кимна. Защо Джон Брийд беше толкова важен за Ейбрахам, на когото принципно не му пукаше за никого?
Макон наблюдаваше Ейбрахам замислено.
— Трогателно е да видиш колко си загрижен за момчето. Надявам се да го намериш. Знам колко е болезнено да изгубиш детето си.
Пещерата отново се разтресе и край нас заваляха камъни.
— Какво си направил на Джон?
В гнева си Ейбрахам вече не приличаше на беззащитен старец и демонската му същност излезе наяве.
— Какво съм му направил? Мисля, че въпросът е какво си му направил ти! — Черните очи на Ейбрахам се присвиха, но Макон просто се усмихна. — Инкубус, който може да ходи на дневна светлина и да запазва силата си, без да се храни… Необходимо е изключително съчетание на гените, за да се създаде такова дете. Не си ли съгласен? Научно казано, са ти били необходими качества на смъртен и все пак това момче Джон притежава чародейски способности. Не е възможно да има трима родители, което означава, че майка му е била…
Леа ахна.
— Ево.
Всеки чародеец в помещението реагира на думата. Изненадата се разпространи като вълна, нов вид студ изпълни въздуха. Само Ама стоеше невъзмутимо. Скръсти ръце на гърдите си и впери очи в Ейбрахам Рейвънуд, сякаш той беше просто поредното пиле, което тя смяташе да оскубе и свари в тенджерата си под налягане.
Опитах се да си спомня какво ми беше разказвала Лена за Ево. Те бяха метаморфи, които можеха да приемат човешка форма. Те не просто влизаха в телата на смъртните като Сарафина. Ево можеха наистина да станат смъртни за кратко време.
Макон се усмихна.
— Точно така. Чародеец, който приема човешка форма достатъчно дълго време, за да може да зачене. Детето му ще бъде с ДНК на смъртен и на чародеец, от едната страна, и на инкубус, от другата. Доста зает си бил, нали, дядо? Не знаех, че се занимаваш със сватосване в свободното си време.
Очите на Ейбрахам потъмняха още, макар и преди мракът в тях да беше по-дълбок, отколкото някога бях виждал.
— Ти наруши естествения ход на Общия ред. Първо, с твоето нелепо увлечение по смъртна, и второ, като се обърна срещу своя вид, за да защитиш това момиче — поклати глава Ейбрахам, сякаш Макон беше просто едно непослушно момче. — И докъде ни доведе това? Сега момичето на Дюшан разсече на две Луната. Знаеш ли какво означава това? Каква заплаха е за всички нас?
— Съдбата на племенницата ми не те засяга. Изглежда си имаш достатъчно работа с научния си експеримент. Въпреки че се чудя какво възнамеряваш да правиш с момчето?
Зелените очи на Макон блестяха, докато говореше.
— Мери си приказките — пристъпи Хънтинг напред, но Ейбрахам го спря. — Убих те веднъж, ще те убия и втори път.
Макон поклати глава.
— Детски римички, а, Хънтинг? Ако планираш кариера като лакей на дядо, трябва да поработиш върху маниера си на изразяване — въздъхна той. — А сега прибери опашката си между краката си и последвай господаря си като послушно кученце. — Хънтинг се вцепени. Макон се обърна към Ейбрахам: — И, дядо, колкото и да ми е интересно да преглеждаме лабораторните ти бележки, мисля, че е време да си вървиш.