Двамата с Линк се обърнахме едновременно към нея. Тя въртеше нервно гердана си.
— Искам да кажа, не чак толкова добре. Но бяхме дълго време заедно в Тунелите.
— И? — Усещах как кръвта пулсира в ушите ми.
— Личеше, че наистина е много силен, притежаваше и особен магнетизъм, който привличаше момичетата навсякъде, където отиде.
— Момичетата като теб? — не успях да се въздържа.
— Млъкни — сръга ме Лена с рамо.
— Тази работа започва да ми звучи все по-добре — усмихна се Линк против волята си.
Лена преглеждаше наум качествата на Джон, а аз се надявах списъкът да не е много дълъг.
— Можеше да чува, да вижда и да надушва неща, които аз не можех.
Линк вдиша дълбоко и после се закашля престорено.
— Пич, наистина трябва да се изкъпеш.
— Вече притежаваш суперсили и това е най-доброто, което успя да измислиш? — мушнах го на шега в ребрата. Той ме бутна на свой ред и аз паднах от леглото на пода.
— Какво, по дяво…
Бях свикнал аз да съм този, който го събаря на земята. Линк погледна ръцете си и кимна със задоволство.
— Точно така, железни юмруци, както винаги съм казвал.
Лена вдигна на ръце Лусил, която се беше свряла в ъгъла на стаята.
— И трябва да можеш да Пътуваш. Нали знаеш, да се материализираш където си поискаш. Няма да е нужно да използваш прозореца, но чичо Макон казва, че така е по-цивилизовано.
— Мога да минавам през стените? Като супергерой?
Настроението на Линк вече значително се беше подобрило.
— Общо взето, ще си прекарваш добре… освен… — Лена си пое дъх и се опита да го каже съвсем небрежно, сякаш не е нищо особено: — няма да можеш вече да ядеш. И като имаме предвид, че възнамеряваш да бъдеш повече като чичо Макон, отколкото като Хънтинг, ще трябва да се храниш със сънищата и спомените на хората, за да се поддържаш жив. Чичо Макон го нарича „подслушване“. И ще разполагаш с много време, за да правиш каквото си поискаш, защото вече никога няма да спиш.
— Няма да мога да ям? И какво да кажа на майка си?
Лена сви рамене.
— Кажи й, че си станал вегетарианец.
— Вегетарианец? Да не се побърка? Това за нея ще е по-лошо, отколкото да съм четвърт демон! — Линк спря да крачи. — Чу ли това?
— Кое?
Той отиде до отворения прозорец и се наведе през него.
— Сериозно?
Последваха няколко силни удара и тропот отвън и после Линк повдигна Ридли и я вкара през прозореца в стаята. Извърнах очи, защото бельото й се показа, докато се прекатурваше. Не беше най-елегантното влизане, което бяхме виждали.
Очевидно Ридли се беше опитала да изглежда отново като Сирена, независимо дали беше такава или не. Тя придърпа късата си пола надолу и тръсна коса.
— Нека да изясним всичко още сега. Тук се вихри купон, а се предполага аз да си стоя в килията с онова тъпо куче?
Лена въздъхна.
— Искаш да кажеш, в спалнята ми.
— Все тая. Не искам вие тримцата да се мотаете заедно и да говорите за мен зад гърба ми. И без това си имам достатъчно проблеми. Чичо Макон и майка ми решиха, че трябва да тръгна на училище, след като очевидно вече не представлявам опасност за никого — всеки момент щеше да избухне в плач Ридли.
— Но ти наистина не си опасна — издърпа Линк стола от бюрото ми за нея.
— Мога да бъда — бутна стола тя и се тръсна на леглото ми. — Ще видиш. — Линк се ухили. Явно се надяваше точно на това. — Те не могат да ме принудят да се върна в тази дупка, която наричате „училище“.
— Изобщо не говорехме за теб, Ридли — приседна Лена на леглото до нея.
Линк отново започна да обикаля стаята.
— Говорехме за мен.
— Че какво има да си говорите за теб?
Той извърна глава, но Ридли явно беше забелязала нещо, защото стана и за секунда пресече стаята. Хвана лицето му с двете си ръце.
— Погледни ме.
— Защо?
Тя се втренчи в него като Сибила.
— Погледни ме.
Линк се обърна и бледата му погна кожа улови слабата светлина, която луната хвърляше в стаята. Беше достатъчно, за да се видят ясно следите от ухапването.
Ридли продължаваше да държи лицето му, но ръцете й трепереха.
Линк хвана китките й.
— Рид…
— Той ли го направи?
Очите й се присвиха. Въпреки че сега бяха сини, а не златни, и тя не можеше да убеди никого да скочи от някоя скала, изглеждаше така, сякаш щеше лично да метне виновника оттам. Беше ми съвсем лесно да си представя как е защитавала Лена в училище, когато са били малки.