Опитах се да си я представя как седи в английската версия на „Дейри Кийн“ и измерва гравитацията на Луната сред планина от картофки. Беше по-приятна картина от Лена, седнала зад Джон Брийд на неговия „Харли“.
— Разкажи ми за твоя Гатлин. Онзи, в който наричат картофките с погрешно име.
Не бях ходил по-далече от Савана. Не можех да си представя какво е да живееш в друга страна.
— Моят Гатлин?
Розовите петна по бузите й изчезнаха.
— Мястото, откъдето си.
— Аз съм от градче, северно от Лондон, Кингс Лангли.
— Какво?
— В Хертфордшир.
— Нищо не ми говори.
Тя отхапа още една хапка от сандвича си.
— Може би това ще помогне. Там са изобретили „Овалтин“13. Нали се сещаш? — въздъхна. — Изсипваш сместа в мляко и тя му придава шоколадов вкус.
Погледнах я изненадано.
— Имаш предвид шоколадово мляко? Нещо като „Нескуик“?
— Точно така. Невероятно е, наистина. Трябва да го пробваш някога.
Изсмях се така силно, че кока-колата ми се разпиля по тениската ми на „Атари“14.
Момичето на „Овалтин“ срещна „Нескуик“ момчето. Искаше ми се да разкажа за това на Линк, но той можеше да остане с погрешно впечатление.
Въпреки че с Лив се познавахме само от няколко часа, имах чувството, че вече сме приятели.
— Какво правиш, когато не пиеш „Овалтин“ и не конструираш астрономически устройства, Оливия Дъранд от Кингс Лангли?
Тя намачка хартията от чийзбургера си.
— Да видим… През повечето време чета книги и ходя на училище. Уча в място, наречено „Хароу“. Не се допускат момчета.
— Такова ли е?
— Какво? — Лив почеса разсеяно носа си.
— Мъчително. Т.Е.Р.З.А.Е.Щ.О. Осем водоравно. Което можеш да употребиш в изречение: „Измъчвам се от години и не мога да понеса повече терзания на това място, Итън Уейт“15.
— Не можеш да се спреш с тъпите шегички, нали? — усмихна се тя.
— А ти не ми отговори на въпроса.
— Не. Особено пък мъчително. Не и за мен.
— Защо не?
— Ами, за начало, аз съм гений.
Вярно си беше, както и това, че е руса и англичанка.
— Тогава защо си дошла в Гатлин? Ние не сме особено привлекателно място за гениите.
— Аз съм част от АОТ, Академичния обмен на талантите между университета „Дюк“ и моето училище. Ще ми подадеш ли майонезата?
— А защо „Дюк“ те заби в Гатлин? За да ходиш на лекции в Държавния колеж в Съмървил ли?
— Не, глупчо. За да се обучавам при ръководителя на дипломната ми работа, многоуважаваната и единствена по рода си професор Мариан Ашкрофт.
— Каква ти е дипломната работа?
— „Фолклор и митология сред американското общество след Гражданската война“.
— Тук повечето хора я наричат Войната между щатите — казах аз.
Тя се засмя развеселена. Радвах се, че някой мисли това за смешно. За мен беше просто срамно.
— Вярно ли е, че хората в Юга понякога се преобличат в костюми от Гражданската война и разиграват наново битките? За забавление?
Станах. Едно беше аз да си мисля тези неща, но съвсем друго да го чувам от Лив.
— Време е да тръгваме. Имаме още книги за доставяне.
Тя кимна и също стана, като не забрави да вземе и картофките.
— Не можем да ги оставим. Трябва да ги занесем на Лусил.
Не й казах, че Лусил беше свикнала да похапва от пърженото пиле на Ама и остатъците от другите й манджи, сервирани в нейната собствена купичка от китайски порцелан, както ни бяха инструктирали Сестрите. Не я виждах да яде мазни пържени картофи. Лусил беше специална, както биха изтъкнали пралелите ми.
И харесваше Лена.
Докато вървяхме към вратата, една кола привлече погледа ми през зацапаните прозорци. Спортната кола на Лена направи рязък завой на чакълестия паркинг. Тя ясно ми показваше, че не желае да се сблъска с нас.
Супер.
Стоях и гледах как колата изчезва надолу по улица „Дав“.
Тази нощ лежах в леглото си и зяпах към синия таван над мен с ръце под главата си. Преди няколко месеца това беше времето, когато с Лена си лягахме, всеки в своята стая, и въпреки това бяхме заедно — четяхме, смеехме се, говорехме си как е минал денят ни. Почти бях забравил какво е да заспивам без нея.
13
Всъщност продуктът е създаден през 1904 г. в Берн, Швейцария, под оригиналното име Ovomaltine (от ovum — лат. ез. за „яйце“ и malt — англ. ез. „малц“, първоначалните му основни съставки). През 1909 г. започва да се произвежда в Кингс Лангли, където поради грешка при регистрирането на марката името е съкратено на Ovaltine. Днес в него има какао, суроватка, малц, захар. Продуктът е изключително популярен във Великобритания. — Б.пр.