Завъртях се в леглото и проверих стария си потрошен телефон. Не работеше много добре след рождения ден на Лена, но все още звънеше, ако някой ме потърсеше. Ако някой ми се обадеше. Не че тя би използвала телефон.
Когато бях седемгодишен, често изсипвах всички пъзели в стаята си, създавайки гигантска каша от хиляди парченца. Тогава мама сядаше при мен на пода и ми помагаше да превърнем хаоса в картина. Но вече не бях дете и майка ми я нямаше. Оглеждах парченцата на пъзела от всички страни, отново и отново, но не можех да ги подредя. Момичето, в което бях лудо влюбен, все още беше момичето, в което бях лудо влюбен. Това не се беше променило. Само че сега момичето, в което бях лудо влюбен, имаше тайни от мен и почти не ми говореше.
А и тези видения.
Ейбрахам Рейвънуд, кървавият инкубус, който беше убил собствения си брат, знаеше името ми и можеше да ме види. Трябваше да разбера как си пасваха тези парченца, трябваше да видя цялата картина — не можех да прибера пъзела в кутията му. Беше прекалено късно за това. Искаше ми се някой да ми каже къде да сложа поне първото парченце. Не ми се мислеше повече, затова станах и отворих прозореца на стаята си. Наведох се навън и вдишах дълбоко от нощния въздух, когато чух характерното мяукане на Лусил. Ама сигурно беше забравила да я пусне вътре. Тъкмо се канех да й кажа, че идвам за нея, когато ги видях. Точно под прозореца ми Лусил и Бу Радли седяха един до друг на лунната светлина. Бу тупкаше с опашка, а Лусил мяукаше в отговор. Седяха си така на най-горното стъпало на верандата, тупайки и мяукайки, сякаш водеха напълно цивилизован разговор като двама нормални граждани в топлата лятна нощ. Не знам за какво си клюкарстваха, но новините явно бяха важни. Легнах си в леглото, заслушан в спокойния разговор между кучето на Макон и котката на Сестрите, и се унесох много преди те да се скрият в мрака.
15.VI
Южняшки пай
— Не смей да докосваш с пръст пайовете ми, преди да съм ти разрешила, Итън Уейт.
Направих крачка назад и вдигнах ръце във въздуха.
— Само исках да помогна.
Ама ме погледна строго, докато завиваше сладкия картофен пай — двукратен победител — в чиста кърпа. Лимоновият крем и паят със стафиди бяха на кухненската маса точно до масления пай, готови за камерата на хладилника. Плодовите пайове все още се изстудяваха на рафтовете, а прашинки от брашно покриваха всяка повърхност в кухнята.
— Минали са само два дни от началото на ваканцията и вече ми се мотаеш из краката? Ще се молиш да беше останал на лятно училище, ако бутнеш някой от пайовете ми победители. Искаш да помогнеш? Спри да се мусиш и изкарай колата отпред.
Гневът й се покачваше заедно с повишаването на температурите. Не си общувахме много, докато пътувахме по магистралата във волвото. Всъщност аз изобщо не говорех, но не мисля, че някой забеляза.
Днес беше вторият най-голям ден от годината за Ама. Тя печели първо място на конкурса „Печени и пържени плодови пайове“ и второ място на „Пайове с крем“ на Окръжния панаир на Гатлин всяка година, откакто се помня. Единствената година, в която не спечели почетната панделка, беше предишната, защото бяха минали само два месеца от смъртта на мама и тя не участва. Панаирът на Гатлин не е нито най-големият, нито най-старият в щата. Диненият фестивал на окръг Хамптън ни бие с около пет километра и двайсет години, а и престижът да спечелиш титлите Прасковен принц и Прасковена принцеса на Гатлин на тукашния конкурс за красота трудно може да се сравни с честта да бъдеш обявен за Мис Диня и Мистър Фестивал в Хамптън.
Но докато влизахме в прашния паркинг, нито татко, нито аз бяхме заблудени от опита на Ама да си придаде вид на хладнокръвна покерджийка. Днес всичко се въртеше само около конкурса за красота и пайовете и ние носехме към павилиона кулинарните произведения на Ама, увити така внимателно, сякаш бяха първородните ни рожби.
Майката на Савана е главният организатор на Прасковения конкурс на Гатлин, а Савана е вечната Прасковена принцеса.
Мисис Сноу щеше да оглежда кандидатки цял ден. Няма такова нещо като прекалено малки за коронясване в нашия окръг. Кръгът „Най-красиво бебе на панаира“, където розовите бузи и цветовете на памперсите се сравняват като видове плодови сладкиши, привлича повече зрители, отколкото „Унищожителното дерби“16.
Миналата година бебето на Скипет беше дисквалифицирано, защото розовите му бузи боядисаха ръцете на съдиите. Окръжният панаир има строги правила — никакво официално облекло до двегодишна възраст, никакъв грим до шест години и само „подходящ за възрастта“ грим за участничките до дванайсет години.
16
„Унищожително дерби“ — типично за Америка събитие, което се провеждало по време на фестивали и панаири. Има различни формати, но принципът е, че няколко състезатели карат стари коли и нарочно се блъскат, за да ги унищожат. — Б.пр.