Когато мама беше тук, винаги беше готова да се заяде с мисис Сноу, а участничките в Прасковения конкурс бяха любимата й мишена. „Подходящ за възрастта грим? Какви хора сте вие? Какъв грим е подходящ за седемгодишно момиче?“ Но дори моето семейство не пропускаше панаира, освен миналата година. Сега отново бяхме тук, носейки пайове между тълпата към мястото на изложението, както преди.
— Не ме бутай, Мичъл. Итън Уейт, дръж здраво. Няма да оставя Марта Линкълн или някоя друга от тези жени да ме бие заради вас, момчета.
На езика на Ама тези жени бяха винаги едни и същи — мисис Линкълн, мисис Ашър, мисис Сноу и другите дами от ДАР (Дъщерите на Американската революция).
Ръката ми вече беше отмаляла напълно и бързах колкото можех, но въпреки това изглеждаше, че хората от поне три-четири окръга са ни изпреварили. Никой не пропуска деня на откриването на панаира, тълпата от околните градове от години се стича ентусиазирано точно по средата между Гатлин и Пиксвил, където се провежда той. Посещението на мероприятието си има своите върхове — поглъщане на огромно количество мекици, мотаене в горещия и задушен летен ден, от което и най-якият мъжага може да припадне, и — ако си късметлия — натискане с някоя мацка зад плевните на организацията „Бъдещите фермери на Америка“. Освен мекиците и горещината не бях привлечен от нищо друго тази година.
С татко покорно следвахме Ама до масите на съдиите, разположени под огромен плакат на „Южняшки пай“. Състезанието за пайове всяка година има различен спонсор и ако това не са магазините на Пилсбъри или на Сара Ли, то идва ред на „Южняшки пай“. Конкурсът за красота има много зрители, но конкуренцията при пайовете е епична. Едни и същи семейства правят пайове по едни и същи рецепти от поколения и всяка спечелена панделка носи огромна чест на южняшкия дом, а провалилите се тънат в срам цяла година. Носеше се слух, че няколко жени от града са обединили усилия, за да попречат на Ама да спечели първото място тази година. Съдейки по мърморенето, което се носеше из кухнята цяла седмица, това щеше да стане, когато адът замръзне и тези жени обуеха кънки, за да се пързалят по него.
Докато смогнем да разтоварим скъпоценния товар на Ама, тя вече беше успяла да се скара със съдиите за разпределението на храните и напитките по масите. „Не можете да слагате оцетния сос след черешовия ликьор, а ревенът в никакъв случай не бива да стои между кремовете ми. Ще им отнеме вкуса, освен ако вие, момчета, не искате точно това да стане.“
— Започва се — прошепна тихо татко. В същия миг Ама хвърли на съдиите онзи поглед и те се свиха гузно на сгъваемите столове.
Баща ми погледна към изхода и ние се изнизахме навън, преди Ама да успее да ни хване да й помагаме за тероризирането на невинни доброволци и за тормозенето на съдиите. В момента, в който се смесихме с тълпата, и двамата инстинктивно се обърнахме в различни посоки.
— С котката ли ще се разхождаш из панаира?
Татко гледаше към Лусил, която седеше кротко в прахта до мен.
— Явно да.
Той се засмя. Все още не бях свикнал да чувам отново смеха му.
— Ами добре. Не се забърквай в неприятности.
— Никога не го правя.
Татко ми кимна, както би направил истински баща към сина си. Кимнах му в отговор, опитвайки се да не мисля за изминалата година, когато аз бях възрастният човек в къщата, а той си беше загубил ума. После и двамата поехме в различни посоки и се изгубихме сред плътната, гореща и потна маса от хора.
Панаирът беше претъпкан и ми отне доста време, за да открия Линк. Той се мотаеше край игрите, опитвайки се да флиртува с всяко момиче, което погледнеше към него. Днес беше една от малкото възможности да срещнем момичета, които не са от Гатлин. Линк стоеше до една от онези платформи, които удряш с голям дървен чук, за да докажеш колко си силен — въпросният чук беше метнат на рамото му. Беше в цялото си бойно снаряжение на барабанист — с изтърканата си тениска на „Соушъл Дисторшън“, палките за барабана му се показваха от задния му джоб, а веригата на портфейла му висеше под тях.
— Дами, ще ви демонстрирам как се прави това. Отдръпнете се назад, за да не пострадате.
Момичетата се кикотеха, докато Линк удряше кантара с всичка сила. Стрелката на метъра скочи нагоре, измервайки силата, а едновременно с това и шансовете му за свалка. Машината издаде съскащ звук и цялата се разтресе, когато стрелката пое към камбанката на върха. Ако я удареше, влизаше в графата „истински расов жребец“. Но тя не успя да стигне дотам и спря по средата — на картинката на малкото пиле срещу надписа „пилешки мускул“. Момичетата направиха презрителни гримаси и се запътиха към съседната площадка, където се мятаха рингове.