— Тази джаджа е нагласена. Всички го знаят — извика Линк след тях и захвърли дървения чук в прахта. Най-вероятно беше прав, но това нямаше никакво значение. Всичко в Гатлин беше нагласено. Защо игрите на панаира да са различни?
— Ей, имаш ли пари? — Линк се престори, че рови из джоба си, сякаш имаше някакъв шанс да открие там повече от десет цента.
Подадох му пет долара, клатейки глава.
— Трябва да си намериш работа, пич.
— Имам си работа. Аз съм барабанист.
— Това не е работа. Не можеш да го наричаш работа, ако не ти плащат.
Линк зяпаше из тълпата в търсене или на момичета, или на мекици. Трудно беше да се каже кое точно, защото принципно реагираше еднакво и на двете.
— Опитваме се да си уредим участие някъде.
— „Холи Ролерс“ няма ли да свирят на панаира?
— На тази скапана сцена? Не — заби той гневно крак в земята.
— Значи не са ви наели, така ли?
— Казаха, че сме скапани. Но хората са смятали и че „Лед Цепелин“ са скапана група.
Докато вървяхме из панаира, не можехме да не забележим, че с всяка година въртележките и влакчетата изглеждаха много по-малки, а всички машини за игри — по-захабени. Жалък на вид клоун мина покрай нас с огромна връзка с балони.
Линк спря и ме удари по рамото.
— Скивай. На шест часа. Изгаряне трета степен.
По неговата скала едно момиче не можеше да бъде по-секси от това. Сочеше към русо момиче, което очевидно се беше запътило към нас. Лив.
— Линк… — опитах се да го предупредя, но той вече се беше впуснал в мисия.
— Както майка ми казва, нашият Господ Бог има добър вкус, алилуя, амин.
— Итън! — махна ни Лив с ръка.
Линк ме погледна възмутено.
— Майтапиш ли се?! Вече си имаш Лена, не е честно!
— „Нямам“ Лив, а напоследък не съм сигурен, че имам и Лена. Спокойно.
Усмихнах се към Лив и в този момент забелязах, че тя е облечена с изтъркана тениска на „Лед Цепелин“.
Линк я видя едновременно с мен.
— Тя е съвършена.
— Здрасти, Лив. Това е Линк. — Сръгах го в ребрата с надеждата, че ще си затвори устата. — Лив е асистентката на Мариан за лятото. Работим заедно в библиотеката.
Тя му протегна ръка. Той стоеше и я зяпаше глупаво.
— Леле.
Работата с Линк е, че никога не се притеснява от държанието си, винаги аз се срамувам вместо него.
— Тя е от Англия.
— Леле майчице.
Погледнах към Лив и свих рамене.
— Казах ти.
Приятелят ми пусна най-широката си усмивка.
— Итън не ми каза, че работи с най-секси мацката във вселената.
Лив ме погледна, преструвайки се на изненадана.
— Не си ли? Това си е истинска трагедия — засмя се и ни хвана за ръце. — Хайде, момчета. Обяснете ми как точно превръщате памука в нещо, което става за ядене.
— Нямам право да издавам национални тайни, мадам.
— Аз нямам нищо против да го направя — ентусиазирано стисна ръката й Линк.
— Покажи ми всичко.
— Откъде да започнем? Тунелът на любовта или Щандът на целувките? — ухили се той още по-широко, което не мислех, че е възможно, но явно беше.
Лив наклони замислено глава на една страна.
— Да видим… Труден избор. Но се спирам на… виенското колело.
И тогава пред себе си зърнах познатата черна коса, а въздухът се изпълни с аромата на лимони и розмарин.
Нищо друго обаче не ми беше познато. Лена стоеше на няколко метра пред нас, пред будката за билети, облечена в дрехи, които сигурно беше взела назаем от Ридли.
Черната тясна блузка стигаше до пъпа й, а черната пола едва покриваше дупето й. Ярък син кичур обграждаше лицето й и се спускаше отзад по гърба й. Но не това ме шокира най-много. Лена, момичето, което не слагаше нищо друго на лицето си освен слънцезащитен крем, беше гримирана. Някои момчета харесват момичета, които са изпонамазани с всякакви неща, но не и аз. Обградените с черен молив и сенки очи на Лена ме смутиха най-много.