Леля Грейс и леля Пру ги следваха, хванати за ръка, влачейки йоркширския териер на леля Пру, Харлон Джеймс, след себе си.
— Радваме се, че си тук, Итън. Дойде да видиш как Мърси шъ спечели панделката си ли?
— Разбира се, че е дошъл за това, Грейс. Че к’во друго шъ прави на таквоз място, пълно със стари жени?
Исках да им представя Лив, но Сестрите не ми дадоха възможност. Те говореха една през друга. Трябваше да се досетя, че ще стане така. Леля Пру пое инициативата вместо мен.
— Кой е това, Итън? Новата ти приятелка?
Леля Мърси намести очилата си.
— Какво стана с другата? Момичето на Дюшан, с черната коса?
Леля Пру я изгледа подозрително.
— Е, Мърси, ама тая работа хич не те засяга. Не бива да го питаш таквиз неща. Сигурно го е зарязала.
— И защо шъ прави такова нещо? Итън, да не си накарал момичето да се съблече голо, а?
Леля Пру ахна възмутено.
— Мърси Лин! Ако Господ Бог не ни порази всички заради твоето говорене…
Лив изглеждаше слисана. Очевидно не беше свикнала да следи закачките на три стогодишни стари дами, които говореха със силен южняшки акцент и повредена граматика.
— Никой не е карал никого да прави нищо и никой не ме е зарязвал. Всичко е наред между мен и Лена — излъгах аз. Макар че щяха да научат истината следващия път, когато отидеха на църква, ако настроеха по-добре слуховите си апарати, за да чуят клюките. — Това е Лив, помощничката на Мариан за лятото. Работим заедно в библиотеката. Лив, това са леля Грейс, леля Мърси и леля Прудънс, моите прапралели.
— Май добави едно допълнително „пра“ тука.
Леля Пру се опита да се поизправи малко.
— Така се казваше. Лена! На върха на езика ми беше.
Леля Мърси се усмихна на Лив.
Тя й се усмихна в отговор.
— Разбира се. Беше ми приятно да се запознаем.
Карлтън Ийтън потупа микрофона точно навреме.
— Добре, мисля, че можем да започваме.
— Момичета, трябва да отидем отпред. Ей сегинка шъ извикат името ми. — Вече си пробиваше път по пътеката леля Мърси, носейки се напред с количката си, сякаш беше танк. — Шъ се видим след нула време, захарче.
Хората влизаха в палатката от всичките три входа, а Ласи Бийчам и Елси Уилкс, победителките в състезанията за готвени манджи и барбекю, заеха местата си близо до сцената, стиснали гордо в ръка сините си панделки. Барбекюто беше важна категория, дори по-важна от чилито, така че мисис Уилкс се беше надула повече от всякога. Наблюдавах лицето на Ама, излъчващо вродена гордост; тя не поглеждаше изобщо към някоя от онези жени. И тогава видях как изражението й се промени, сякаш над нея беше надвиснал тъмен облак.
Линк ме сръга отново.
— Хей, гледай. Нали знаеш, Погледът.
Проследихме посоката, в която се беше втренчила, най-отдалечения ъгъл на палатката. Когато видях това, което Ама гледаше, изтръпнах.
Лена се беше облегнала небрежно на една от колоните, крепящи палатката, вперила поглед в подиума. Знаех, че няма нищо на света, от което да се интересува по-малко, отколкото от печените пайове, освен ако не беше дошла, за да подкрепи Ама. А от начина, по който баба ми я гледаше, тя май не мислеше, че е тук за това. Ама поклати глава към нея, съвсем незабележимо.
Лена извърна очи встрани.
Може би търсеше мен, макар аз вероятно да бях последният човек, когото точно сега искаше да види. Тогава какво правеше тук?
Линк ме стисна за ръката.
— Това… тя…
Лена гледаше към срещуположната страна на палатката. Ридли се беше облегнала на другата колона, облечена в розов минижуп, и развиваше опаковката на близалката си. Очите й бяха впити в сцената, сякаш наистина й беше любопитно кой ще победи. А знаех, че това не е така, защото Ридли се интересува само от създаването на проблеми. Тъй като под тази палатка имаше повече от двеста души, мястото изглеждаше идеално за целта.
Гласът на Карлтън Ийтън се разнесе над тълпата:
— Проба, проба… Чувате ли ме? Добре, тогава да преминем към награждаването на пайовете с крем. Този път надминахте себе си, приятели. Имах удоволствието да опитам някои от тези пайове и ви казвам, че по мое скромно мнение всеки от тях е победител. За съжаление тази вечер можем да имаме само един победител, така че да видим кой е той. — Карлтън се замота непохватно с първия плик, като разкъсваше шумно хартията. — И така, на трето място е… крем паят на Триша Ашър.