Мисис Ашър се намръщи за частица от секундата, после разцъфна отново в обичайната си фалшива усмивка.
Не свалях очи от Ридли. Явно беше намислила нещо. На нея не й пукаше за пайовете, нито за нищо от това, което се случваше в Гатлин. После тя се обърна и кимна с глава към някого в задната част на палатката. Погледнах зад себе си.
Момчето чародеец ни наблюдаваше с усмивка. Стоеше до задния вход, очите му бяха вперени във финалистите. Ридли се обърна отново към сцената и бавно, целенасочено започна да ближе близалката си. Това никога не е било знак за началото на нещо хубаво.
Лена!
Тя дори не мигна. Косата й започна да се къдри сред застоялия въздух, сякаш беше задухал онзи вятър, който наричах „чародейски бриз“. Не знам дали беше от жегата или от безмилостния поглед на лицето на Ама, но започнах да се притеснявам. Какво крояха Ридли и Джон и защо Лена беше тук и очевидно задвижваше някакво заклинание? Каквото и да се опитваха да направят, тя сигурно искаше да им се противопостави.
После разбрах. Не само Ама хвърляше светкавици с очи към събралите се тук чародейци. Ридли и Джон също гледаха право към нея. Дали Ридли наистина беше толкова глупава, че да се забърква с Ама? Имаше ли толкова глупав човек, било то чародеец?
Ридли вдигна демонстративно близалката си във въздуха в отговор на незададения ми въпрос.
— Опа… — Линк я беше зяпнал. — Мисля, че трябва да изчезваме оттук.
— Защо не заведеш Лив на виенското колело? — казах аз, опитвайки се да прикова вниманието му. — Май тук няма да се случи нищо интересно.
— Стигнахме до най-вълнуващия момент от днешното състезание — обяви като по сигнал Карлтън Ийтън. — Е, това е. Да видим коя от тези дами ще отнесе у дома си панделката за второ място и нова фурна на стойност петстотин долара и коя ще бъде победителката, която ще спечели седемстотин долара от нашите спонсори — пекарна „Южняшки пай“. Ако не бяха те… — Карлтън Ийтън не успя да завърши изречението си, защото преди от устата му да излезе така чаканото име на победителката, нещо друго излезе…
От пайовете.
Кутиите и тенджерите с пайове се размърдаха и на хората им бяха нужни няколко секунди да осъзнаят какво се случва, преди да започнат да пищят. Ларви, личинки, хлебарки и всякакви други буболечки плъзнаха навсякъде. Сякаш цялата омраза, лъжи и лицемерие на града — на мисис Линкълн, на мисис Ашър и на мисис Сноу, на директора на гимназията, на ДАР и на Организацията на родителите и учителите (ОРУ) и на всяка църковна група за подпомагане — всичко се беше събрало накуп, изпечено в тези пайове, и сега се пробуждаше за живот. Буболечките излизаха от всеки пай на подиума, повече буболечки, отколкото биха могли да се съберат в тези тенджери и съдове.
От всеки пай освен този на Ама. Тя поклати глава с присвити очи, предизвиквайки някого. Орди от покрити с крем червейчета заляха пода около краката на състезателките. Но редиците от отвратителни насекоми се разклоняваха в две почти идеално прави пътеки край Ама.
Мисис Сноу реагира първа. Тя захвърли пая си, покритите с плодове буболечки се разлетяха из въздуха и се приземиха върху хората от първия ред. Мисис Линкълн и мисис Ашър я последваха и личинките заваляха върху копринените рокли на участничките в конкурса за красота. Савана започна да пищи — този път писъците й не бяха фалшиви, а истински, смразяващи кръвта. Накъдето и да погледнеше човек, гъмжеше от омазани с пай червеи и хора, които се опитваха да не повърнат от гледката. Някои се справяха по-успешно с тази задача от други. Видях директор Харпър да се превива на две над коша за боклук край изхода и да се отървава от купищата мекици, които беше изплюскал през целия ден. Ако Ридли беше възнамерявала да предизвика проблеми, определено беше успяла.
Лив изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне. Линк си пробиваше път през тълпата, най-вероятно за да помогне на майка си. Напоследък го правеше често и като се имаше предвид колко неспасяема беше майка му, трябваше да му се отдаде дължимото признание.
Лив ме сграбчи за ръката, щом тълпата се спусна към изходите.