— Водачите са смъртни, мост между чародейския свят и нашия. — Лив се протегна за друга книга. — Разбира се, твоята майка едва ли може да се нарече „обикновена смъртна“, не повече, отколкото това определение важи за професор Ашкрофт или за мен.
— Оливия! — застина Мариан на място.
— Искате да кажете, че…
— Майка му не искаше той да знае. Обещах й, ако нещо се случи…
— Спрете! — тръснах книгата на масата. — Не съм в настроение за вашите правила. Не и тази вечер.
Лив заби поглед смутено в странния си научен експеримент, часовника си.
— Такава идиотка съм…
— Какво знаеш за майка ми? — обърнах се към нея. — Кажи ми веднага.
Мариан рухна в стола до мен. Розовите петна по бузите на Лив избиха отново.
— Толкова съжалявам.
Тя поклати глава, местейки отчаяно поглед ту към наставничката си, ту към мен.
Мариан вдигна ръка.
— Оливия знае всичко за майка ти, Итън.
Обърнах се към Лив. Знаех какво ще ми каже, преди да си беше отворила устата. Истината най-накрая стигна до съзнанието ми. Лив знаеше прекалено много за чародейците и за Водачите, беше тук, в Тунелите, и учеше в кабинета на Макон. Ако не бях така объркан от това, което те си мислеха, че съм, щях да осъзная много отдавна каква е Лив. Не знам защо ми отне толкова много време.
— Итън.
— Ти си една от тях, нали? Като майка ми и леля Мариан.
— От тях? — попита Лив.
— Ти си Пазител.
Думите го превърнаха в реалност. Изпитвах всичко и нищо едновременно — майка ми тук долу, в Тунелите, с масивната връзка чародейски ключове, които сега Мариан носеше. Майка ми със своя таен живот, в който аз и баща ми никога не бяхме допуснати. И никога нямаше да сме част от него.
— Не съм Пазител. — Лив изглеждаше притеснена. — Все още не. Някой ден може би. Все още се обучавам.
— Обучаваш се да бъдеш повече от библиотекар в Окръжната библиотека на Гатлин, което е причината да си тук, по средата на нищото със своята ученическа стипендия. Ако въобще има такава. Или и това е лъжа?
— Хич не ме бива да лъжа. Наистина имам стипендия, но е платена от общество от учени, което предхожда малко по време университета „Дюк“.
— Или училище „Хароу“.
Тя кимна.
— Или училище „Хароу“.
— Ами „Овалтин“? И това ли беше лъжа?
Лив се усмихна тъжно.
— Аз съм от Кингс Лангли и наистина обичам „Овалтин“, но за да бъда напълно честна с теб, трябва да призная, че откакто съм в Гатлин, си падам повече по „Нескуик“.
Линк се тръсна на леглото, напълно замаян.
— Не разбирам и думичка от това, което тя казва.
Лив започна да разгръща страниците, докато на една се появи списък на Пазителите. Името на мама беше точно пред мен.
— Професор Ашкрофт е права. Изучавам Лила Евърс Уейт. Майка ти беше брилянтен Пазител, забележителен писател. Като част от курсовата ми работа трябва да прочета бележките, оставени от Пазителите преди мен.
Бележки? Майка ми имаше бележки, които Лив беше виждала, а аз не? Въздържах се да не пробия дупка с юмрук в стената.
— Защо? За да не допуснеш нейните грешки? За да не загинеш в катастрофа, която никой не е видял и никой не може да обясни? За да не изоставиш семейството си в недоумение за твоя таен живот и защо никога нищо не си им казала?
Двете розови петна отново се появиха на бузите на Лив. Вече бях свикнал с тях.
— За да продължа делото им и да съхраня гласовете им живи. Така че някой ден, когато стана Пазител, да знам как да опазвам чародейския архив — „Lunae libri“, ръкописите, записките на самите чародейци. Това не би могло да стане без гласовете на Пазителите, които са живели преди мен.
— Защо?
— Защото те са мои учители. Уча се от техния опит, от познанието, което са събирали, докато са били Пазители. Всичко е свързано и без техните записки не бих могла да проумея нещата, които сама откривам.
Поклатих глава.
— Не разбирам.
— Ти не разбираш? За какво, по дяволите, говорите? — обади се Линк откъм леглото.
Мариан постави ръка на рамото ми.
— Предполагам, че гласът, който си чул, смехът от коридора, е бил на майка ти. Лила те е довела тук най-вероятно защото е искала да проведем този разговор. За да разбереш своята мисия и тази на Лена или на Макон. Защото ти си обвързан с един от двата рода и с един от тях. Но все още не знам с кого точно.