Отворих очи, но не виждах нищо, докато мъглата не се вдигна. Сводестият таван на кабинета постепенно застана на фокус.
— Това си беше направо зловещо, човече. Зловещо като в „Екзорсистът“.
Линк тръсна глава. Протегнах ръка и той ми помогна да се изправя. Сърцето ми още биеше лудо и се опитвах да не поглеждам към Лив. Досега не бях споделял видение с никого освен с Лена и с Мариан и не се чувствах много удобно от станалото. Всеки път щом погледнех към нея, се сещах за мига, в който влязох в стаята. Мигът, в който я помислих за Лена.
Лив се надигна изтощена.
— Казахте ми за виденията, професор Ашкрофт. Но не предполагах, че са толкова истински.
— Не биваше да го правиш.
Струваше ми се, че бях предал Макон, когато въведох Лив в личния му живот.
— Защо не? — разтърка очите си тя, опитвайки се да дойде на себе си.
— Може би не е трябвало да виждаш това.
— Това, което аз видях във видението, е напълно различно от това, което си видял ти. Ти не си Пазител. Не се обиждай, но не си обучен.
— Защо казваш „не се обиждай“, когато смяташ да ме обидиш?
— Достатъчно — прекъсна ни нетърпеливо Мариан. — Какво стана?
Но Лив беше права. Не разбирах какво означава видението, освен частта, че инкубусите не могат да бъдат със смъртни, също както и чародейците.
— Макон беше с някакво момиче и му обясняваше, че се превръща в кървав инкубус.
Лив ме погледна самодоволно.
— Той преминаваше през Трансформацията. Очевидно беше в уязвимо състояние. Не знам защо видението ни показа точно този момент, но явно е важен.
— Сигурен ли си, че си видял Макон, а не Хънтинг? — попита Мариан.
— Да — отвърнахме и двамата едновременно. Погледнах към Лив. — Макон изобщо не прилича на Хънтинг.
Лив се замисли за миг, после се пресегна към тетрадката на леглото. Записа нещо вътре и я затвори рязко. Супер. Още едно момиче с дневник.
— Знаете ли какво? Вие сте експертите. Ще ви оставя двете да разберете за какво става дума. Аз ще се опитам да намеря Лена, преди Ридли и нейното приятелче да я убедят да направи нещо, за което ще съжалява.
— Да не казваш, че Лена е под влиянието на Ридли? Това не е възможно, Итън. Лена е Самородна. Сирена не може да я контролира — отхвърли идеята Мариан.
Но тя не знаеше за Джон Брийд.
— Ами ако някой помага на Ридли?
— Кой?
— Инкубус, който може да се разхожда посред бял ден, или пък чародеец със силата на Макон и способността да Пътува. Още не съм сигурен какво точно е.
Не беше най-доброто обяснение, но наистина не знаех какво представлява Джон Брийд.
— Итън, сигурно бъркаш. Няма сведения за инкубус или за чародеец с тези умения.
Мариан вече сваляше различни книги от рафтовете.
— Е, вече има. Името му е Джон Брийд.
Ако Мариан не знаеше какво създание е Джон, едва ли щяхме да намерим отговора в някоя от тези книги.
— Ако описанието ти е точно — а ми е трудно да повярвам, че това е така — тогава нямам представа на какво е способен този Джон.
Погледнах към Линк. Той нервно въртеше в ръка верижката на портфейла си. Мислехме за едно и също.
— Трябва да намеря Лена — не изчаках да чуя отговора му.
Линк отвори вратата.
Мариан се изправи.
— Не можеш да тръгнеш след нея. Прекалено е опасно. В тези Тунели има чародейци и създания с неизмерима сила. Бил си тук само веднъж и това, което си видял, са обикновени коридорчета в сравнение с по-големите Тунели. Там е напълно различен свят.
Нямах нужда от разрешението й. Майка ми ме беше довела тук, но все още я нямаше.
— Не можеш да ме спреш, защото нямаш право да се намесваш, нали? Можеш само да седиш тук и да гледаш как прецаквам всичко, а после да го запишеш в своите тетрадки, за да може някой като Лив да го прочете по-късно.
— Не знаеш какво ще откриеш, а когато го откриеш, аз няма да мога да ти помогна.
Не ме интересуваше. Бях на вратата, докато Мариан още говореше. Лив ме последва.
— Отивам с тях, професор Ашкрофт. За да се уверя, че нищо няма да им се случи.
Мариан направи крачка към нас.
— Оливия. Това не е твоето място.
— Знам. Но те се нуждаят от мен.
— Не можеш да промениш това, което ще се случи. Трябва да стоиш настрана. Независимо колко ще ти е трудно. Задачата на Пазителя е само да записва и да пази свидетелствата за случващото се, не да се опитва да го променя.