— Ехо. Ние вече сме под земята.
Линк не откъсваше очи от създанието.
— Нямам предвид това подземие.
— Какво ли иска от нас?
Линк хвърли бърз поглед надолу по улицата, мислено пресмятайки разстоянието до клуба.
Бесът започна да се движи, разтваряйки се отново в мъглата и в сенките.
— Мисля, че скоро ще разберем.
Стиснах ръката на Лив и усетих, че вече и аз треперя.
Черната мъгла, самият Бяс, се хвърли напред като яростно отворена челюст. От вътрешността му се разнесе звук, силен и оглушителен. Беше невъзможно да се опише — тътнещ и заплашителен като рев, но ужасяващ като писък. Лусил изсъска, ушите й бяха плътно прилепнали към главата. Звукът се усили и Бесът се извиси отново, издигна се над нас, сякаш смяташе да ни нападне. Бутнах Лив на земята и се опитах да я защитя с тялото си. Покрих главата си с ръце, като че ли се страхувах, че ще бъда изяден от мечка гризли, а не от демон, крадящ тела.
Сетих се за майка си. Така ли се беше чувствала, когато е разбрала, че ще умре?
Сетих се за Лена.
Писъкът се извиси до кресчендо, но внезапно чух друг звук да се издига над него, глас. Познат глас. Но не беше нито майка ми, нито Лена.
— Тъмен демон, дете на дявола, подчини се на волята ни и напусни това място!
Вдигнах глава и ги видях да стоят над нас под светлината на уличната лампа. Тя държеше пред себе си наниз от мъниста и кости, все едно беше разпятие, а те се носеха във въздуха около нея, блещукащи и сияйни, с изпълнени с решителност очи.
Ама и Великите.
Не мога да обясня какво беше чувството да видя Ама и четири поколения духове на предците й, носещи се над нея като лица от черно-белите снимки. Разпознах Айви от виденията, с блестящата й тъмна кожа, облечена в блуза с висока яка и басмена пола. Но изглеждаше по-страховита, отколкото във виденията, и единствената личност, която имаше по-страшен вид, стоеше вдясно от нея, положила ръка на рамото й. Имаше пръстени на всеки пръст и носеше дълга черна рокля, направена като че ли от множество копринени шалове, а на раменете й бяха избродирани птици. Пред мен беше Сула Пророчицата и в сравнение с нея Ама приличаше на безобидна учителка в неделно училище. Имаше и две други жени, най-вероятно леля Дилайла и сестра й, и един възрастен мъж с обгоряло от слънцето лице, който стоеше по-назад. Имаше толкова дълга брада, че би засрамил и самия Мойсей. Чичо Абнър. Искаше ми се да имах бутилка уиски „Уайлд Търки“ под ръка — знаех, че му е любимото.
Великите стесниха кръга си около Ама, напявайки този стих отново и отново на гула, оригиналния език на семейството им. Ама повтаряше думите на английски, разтърсвайки мънистата и костите, а гласът й се издигаше към небесата.
— Отърви се от отмъщението и гнева, обвържи осъдения, ускори пътя му.
Бесът се надигна още по-високо, мъглата и сянката се заизвиваха в кръг около Ама и Великите. Писъкът му беше оглушителен, но тя дори не трепна. Затвори очи и повиши глас, за да се срещне с демонския вик.
— Отърви се от отмъщението и гнева, обвържи осъдения, ускори пътя му.
Сула повдигна накичената си с гривни ръка и размаха дълга пръчка, от която висяха дузина талисмани. Премести другата си ръка от рамото на Айви върху рамото на Ама. Блестящата й полупрозрачна кожа искреше в мрака. В мига, в който тя докосна моята икономка, Бесът нададе за последно ужасяващ писък и беше погълнат от пустотата на нощното небе.
Ама се обърна към Великите:
— Задължена съм ви.
Духовете на предците й изчезнаха толкова бързо, та беше трудно да повярваш, че наистина са били тук.
Вероятно щеше да бъде по-добре, ако и аз бях изчезнал заедно с тях, защото един поглед към лицето на Ама ми бе достатъчен, за да разбера, че тя ни беше спасила само за да има възможността да ни убие лично. Щяхме да имаме повече шансове срещу Беса.
Ама кипеше вътрешно, очите й бяха присвити и фокусирани върху главните й цели, Линк и мен.
— БЯС.
Сграбчи ни и двамата едновременно за яките, все едно възнамеряваше да ни захвърли към изхода зад гърба си с едно-единствено движение.
— Като проблем. Тревога. Обезумяване. Безпокойство. Да продължавам ли?
Поклатихме безмълвно глави.
— Итън Лоусън Уейт. Уесли Джеферсън Линкълн. Не знам каква работа сте си мислели, че имате тук долу, в Тунелите — беше насочила обвинително един от пръстите си към нас, докато ни говореше. — Нямате грам мозък в главите си, но смятате, че сте готови да се изправите срещу силите на Мрака.