— Е, не бих казал, че съм чак дявол, но кой съм аз да те поправям след опита си за подобно нелюбезно излизане? — Макон се усмихна с усмивката си а ла Кари Грант и се приближи към леглото ми. Беше облечен в дълго черно палто и домашни черни панталони. Изглеждаше като обирджия от края на XIX век, а не като човек, проникващ умело в чужди къщи в една доста по-модерна епоха. — Здрасти, Итън.
— Какво правите в спалнята ми?!
Изглеждаше леко объркан, което в неговия случай означаваше, че не беше подготвил задоволително обяснение за такава ситуация, а не му се искаше да ме лъже.
— Сложно е.
— Добре, опростете го заради мен. Влезли сте през прозореца ми посред нощ, така че или сте вампир, или някакъв перверзник. А може би и двете. Е?
— Смъртни, за вас всичко е само черно и бяло. Не съм ловец, не си търся плячка. Бъркаш ме с брат ми, Хънтинг. Не се интересувам от кръвта. — Потръпна при самата мисъл. — Нито от кръв, нито от плът. — Запали пурата си и я завъртя между пръстите си. Ама ще полудее, като усети миризмата утре сутринта. — Всъщност от това ми се гади.
Губех търпение. Не бях спал от дни и ми беше писнало всички да увъртат, когато ги питам нещо. Исках отговори и ги исках сега.
— Омръзна ми от вашите гатанки. Отговорете на въпроса! Какво правите в стаята ми?
Макон отиде при евтиния въртящ се стол до бюрото ми и седна на него с елегантно движение.
— Да кажем, че подслушвах.
Докопах една намачкана на пода фланелка на баскетболния отбор и я нахлузих през главата си.
— Какво точно подслушвахте? Да не е някоя от чародейските ви сили?
— Опасявам се, че не. Технически аз не съм чародеец.
Преглътнах с мъка. Макон Рейвънуд никога не напускаше къщата си през деня. Можеше да се появява изневиделица, да гледа хората през очите на маскирания като куче вълк и да изсмуче живота от тъмен чародеец, без дори да му мигне окото. Ако той самият не беше чародеец, значи имаше само едно възможно обяснение.
— Вие сте вампир.
— Мога да те уверя със сигурност, че не съм. — Изглеждаше отегчен. — Толкова банална фраза, такова клише — доста обидно при това. Предполагам, че вярваш и във върколаци, и в извънземни. Виновна е телевизията. — Дръпна силно от пурата си. — Не ми е приятно, че те разочаровам. Аз съм Инкуб. Сигурен съм, че Амари щеше скоро да ти го каже, тъй като тя ужасно много иска да изкара наяве всичките ми тайни.
Инкуб? Дори не знаех дали трябва да се уплаша. Явно е личало, че не разбирам за какво говори, защото Макон се почувства длъжен да ми обясни:
— Нашата природа е такава, че джентълмените като мен имат определени умения, но те са пряко свързани с физическата ни сила, която трябва редовно да подхранваме. — Имаше нещо притеснително в начина, по който произнесе „подхранваме“.
— Какво имате предвид под „подхранвам“?
— Поради липса на по-подходящ израз, ще кажа, че се храним от смъртните, за да се подсилим.
Стаята започна да се върти около мен. Или пък Макон се въртеше.
— Итън, седни. Побледнял си. — Макон пристъпи към мен и ме поведе към леглото. — Както казах, използвам глагола „храня“, защото няма как по друг начин да ти го обясня. Само Кървавите инкуби се хранят с кръвта на смъртните, а аз не съм такъв. Макар и двата вида да сме лилуми — такива, които живеят в Абсолютния мрак, моят вид специално е напълно еволюирал. Вземам нещо, което вие, смъртните, имате в изобилие, нещо, от което дори не се нуждаете.
— Какво?
— Сънищата ви. Фрагменти, отделни частици… Идеи, желания, страхове, спомени — нищо, което да ви липсва. — Думите се носеха от устата му така леко, сякаш напяваше заклинания. Стараех се да следвам мисълта му, да проумея това, което казва, но сякаш в главата ми имаше плътна мъгла.
И после разбрах. Парчетата от пъзела се подредиха.
— Сънищата ми… Вземали сте части от тях? Изсмуквали сте ги от главата ми? Затова не мога да си ги спомня до края?
Макон се усмихна и тръсна пепелта от пурата си в празната кутия от кока-кола на бюрото ми.
— Признавам, виновен съм. Но не мога да се съглася с това „изсмуквам“. Не е особено подходящ израз.
— Ако сте изсмуквали, пардон, крали сънищата ми, значи знаете как свършват, знаете какво става накрая. Можете да ми кажете, за да го спра.
— Опасявам се, че не мога. Съвсем съзнателно съм събирал именно тези парчета от сънищата ти.