— Защо не искате да видим какво ще се случи?
— Изглежда, че и без това знаеш прекалено много, макар аз самият да не разбирам всичко напълно.
— Стига с тия гатанки! Казвате ми, че бих могъл да спася Лена, че имам тази сила. Защо не ми обясните какво, по дяволите, става, мистър Рейвънуд. Уморен съм и ми писна всички да ме лъжат.
— Не мога да ти кажа нещо, което не знам, синко. Ти се оказа голяма мистерия.
— Не съм ви син.
— Мелхизедек Рейвънуд! — Гласът на Ама прогърмя над нас като камбана.
Макон за миг загуби обичайното си хладнокръвие.
— Как смееш да влизаш в тази къща без позволението ми! — Стоеше на прага на стаята ми в домашния си халат и с дълго въже с някакви мъниста по него. Ако не я познавах, щях да кажа, че е обикновен гердан. Ама усука ядосано амулета с мъниста около китката си. — Имаме споразумение. Тази къща не е в твоя територия. Отивай някъде другаде да си вършиш нечистите дела.
— Не е толкова просто, Амари. Момчето вижда разни неща в сънищата си, неща, опасни и за двамата.
Очите на Ама се разшириха от гняв.
— Храниш се от момчето ми? Това ли ми казваш? И нима се предполага да се почувствам по-добре?
— Успокой се. Правя само това, което е необходимо, за да защитя и Итън, и Лена.
— Знам какво правиш и какво си ти, Мелхизедек, и че когато му дойде времето, ще се разправяш със самия Дявол. Не води това зло в дома ми.
— Направих избора си преди доста време, Амари. Боря се с това, което ми е предопределено да бъда. Боря се с него всяка нощ от живота си. Но аз не съм Мрак, не и докато се налага да се грижа за детето.
— Но и не променя това, което си. Не е избор, който можеш да направиш.
Очите на Макон се присвиха. Беше ясно, че договорката между двамата е доста деликатна и той я е изложил на голям риск, идвайки тук. Колко пъти беше влизал в сънищата ми?
— Защо просто не ми кажете какво става в края на съня ми? Имам правото да зная. Сънят си е мой.
— Сънят ти е много мощен, много тревожен и не е нужно Лена да го вижда. Не е готова да се сблъска с него, а вие двамата сте тясно свързани, което все още е необяснимо за мен. Тя вижда това, което и ти. Можеш да разбереш защо се налага да… взема от теб тази част от него.
Гневът в мен се надигаше все по-силно. Бях ядосан и бесен много повече от онзи път, когато мисис Линкълн стана на Дисциплинарното събрание и започна да лъже за Лена, повече дори от вечерта, когато намерих листовете без думи в кабинета на баща ми.
— Не. Не разбирам. Ако знаете нещо, което може да й помогне, защо го криете от нас? Или просто спрете да използвайте джедайските си номера върху мен и ме оставете да видя края на собствения си сън.
— Просто искам да я защитя. Обичам Лена и никога не…
— Знам. Чувал съм го. Никога не бихте направили нещо, което да й навреди. Забравяте да кажете, че не бихте направили и нищо, за да й помогнете.
Макон стисна зъби. Сега той беше ядосаният, вече разпознавах това му състояние. Но не избухна дори за миг.
— Опитвам се да я защитя, Итън, както и ти. Знам, че се притесняваш за Лена и че дори й осигуряваш някаква закрила, но има неща, които в момента не са ти ясни, неща, който са извън твоя контрол. Някой ден ще разбереш. С Лена сте прекалено различни.
Различни видове. Точно както Итън беше писал на Женевиев. Разбирах прекрасно всичко. Нищо не се беше променило през последните сто години.
Изражението на Макон постепенно стана по-топло.
— В крайна сметка ти ще трябва да понесеш бремето. Такава е участта на смъртните. Повярвай ми, знам го.
— Не ви вярвам и много бъркате. Не сме толкова различни.
— Смъртни. Завиждам ви. Мислите, че можете да промените света. Да спрете вселената. Да върнете обратно направеното години преди вас. Вие сте такива изумителни, прелестни създания. — Обръщаше се към мен, но не мисля, че вече говореше за мен. — Извинявам се за нахлуването. Ще те оставя да спиш.
— Само стойте далече от спалнята ми, мистър Рейвънуд. И от главата ми.
Той се запъти към вратата, което ме изненада. Очаквах да излезе така, както беше влязъл.
— И още нещо. Лена знае ли какво сте вие?
Макон се усмихна.
— Разбира се. Нямаме тайни един от друг.
Не отвърнах на усмивката му. Помежду им имаше повече от една тайна дори и тази да не беше една от тях, и двамата с Макон го знаехме много добре.
Завъртя се с едно вихрено движение на палтото си и изчезна.