— Направих си я през зимната ваканция. Много е яка, нали? Ридли я нарисува. Тя е страхотен художник, направо убиец. — Че е убиец, бях убеден. Какво можех да му кажа? На рамото си имаш татуировка на тъмна чародейка, която между другото ти е направила любовно заклинание и ти е гадже?
— Майка ти ще полудее, когато я види.
— Няма да я види. Ръкавите ми я покриват, а освен това имаме нови правила за личното пространство — трябва да чука на вратата.
— Преди да нахълта в стаята ти и да направи каквото си поиска?
— Е, да, но все пак първо чука.
— Надявам се да е така за твое добро.
— Както и да е, с Ридли имаме изненада за Лена. Да не се изпуснеш пред Рид, че съм ти казал — ще ме убие. Подготвили сме й купон за утре вечер. На голямото поле в имението.
— Кажи ми, че се шегуваш.
— Изненада! — Линк се вълнуваше искрено. Сякаш този купон щеше да стане наистина, сякаш Лена би се появила на такова нещо или пък Макон би го позволил.
— Какво сте си мислили? Лена мрази подобни неща. Двете с Ридли дори не си говорят.
— Ридли не й се сърди. Лена ще го преодолее, все пак са семейство.
Знаех, че е под влиянието на Ридли, че е като нейна марионетка, и въпреки това ме вбесяваше.
— Нямаш представа за какво говориш. Забрави тази история. Повярвай ми.
Линк отвори пакет от любимия си снакс, „Слим Джим“, и грабна с пълна шепа.
— Всички ще дойдат. Всъщност всички вече са дошли. Поне така каза Ридли.
Ридли. Разбира се. Тя може да накара целия град да тръгне след нея като покорно кученце.
Линк обаче явно не виждаше нещата по този начин.
— Бандата ми, „Холи Ролерс“, ще свири за пръв път.
— Кой?
Новата ми банда. Събрахме се на онзи църковен лагер.
Не знаех подробности за това как е прекарал зимната ваканция, не го бях разпитвал. Достатъчно щастлив бях от факта, че се върна жив и здрав.
Мистър Лий тропна по черната дъска, за да привлече вниманието ни, пишейки числото осем.
— В крайна сметка Хач не успява да накара войниците на Конфедерацията да се отместят и оттегля войската си. Равносметката от сблъсъка е осемдесет и девет мъртви и шестстотин двайсет и девет ранени от страна на Севера. Войниците на Конфедерацията печелят битката, като дават само осем жертви. И затова — мистър Лий почука гордо върху числото осем на дъската — всички вие ще се присъедините утре към мен и ще участвате в „Живата история“, за да пресъздадем битката при Хъни Хил.
„Живата история“. Така хората като мистър Лий наричат историческите възстановки и не се шегуват. Всеки детайл е абсолютно точно пресъздаден, от униформите до амунициите и местоположението на войниците на бойното поле.
Линк ми се ухили, целият омазан със снакс.
— Не казвай на Лена. Искаме да я изненадаме. Това ще бъде подаръкът й за рождения ден от нас двамата.
Погледнах го, без да кажа нищо. Мислех за изпадналата в депресия Лена, облечена в затворническия си оранжев гащеризон. За — без съмнение — ужасната банда на Линк, за купона с цялата гимназия, за Емили Ашър и Савана Сноу, за „падналите ангели“, за Ридли, за „Рейвънуд“, да не споменаваме за гърмежите от битката при Хъни Хил в далечината. Всичко това под неодобрителния поглед на Макон, на останалите смахнати роднини на Лена и на майка й, която се опитва да я убие. А, да, и на кучето, което позволява на Макон да вижда всяко движение, което правят хората от града.
Звънецът би. Думата, с която можеше да се опише как ще се почувства Лена, едва ли щеше да е „изненада“. И определено трябваше да й кажа какво я очаква.
— Не забравяйте да се подпишете в списъка, когато дойдете на възстановката. Няма ли подпис, няма и завършване по история! И помнете — стойте в обезопасената с въжета територия. Дори да ви гръмнат, това не ви гарантира отлична оценка — крещеше мистър Лий, докато се изнизвахме от кабинета.
Точно в този момент гръмването с пушка не ми се струваше най-лошото нещо на света.