Купонът изненада. Забравих за него.
Емили излезе напред пред останалите.
— Къде е рожденичката? — Протегна напред ръце, сякаш се готвеше да прегърне Лена. Тя отскочи назад, но не беше толкова лесно да се отървеш от Емили.
Наследничката на ДАР сграбчи Лена така ентусиазирано, все едно бяха стари приятелки, които не са се виждали от дълго време.
— Цяла седмица организираме този купон. Ще има музика на живо, а Шарлот нае специално осветление, за да се вижда всичко — около „Рейвънуд“ е толкова мрачно. — Емили снижи глас, сякаш обсъждахме продажба на наркотици. — Има и малко ликьор от праскови.
— Трябва да го видиш — обади се Шарлот, буквално задъхвайки се между сричките, защото дънките й бяха ужасно тесни и я притискаха. — Има и прожектор, който свети в небето и хвърля сянка на гарван, като в „Ватман“, но с гарван — заради „Рейвънуд“, сещаш ли се? Супер готино, нали? Точно като на купоните на колежаните в Съмървил.
Гарван? Ридли явно доста се бе постарала, за да им внуши това. Емили и Савана пърхаха около Лена, сякаш беше тяхната Снежна кралица. Сигурен съм, че за Ридли е щяло да бъде по-лесно да ги накара да скочат от скала.
— Хайде да отидем в стаята ти и да те приготвим за купона ти, рожденичке! — Шарлот звучеше по-пискливо и превъзнесено от обикновено, което не вярвах, че е възможно.
Лена беше направо позеленяла. В стаята й? Половината текст по стената беше за тях.
— За какво говориш, Шарлот? Тя изглежда великолепно. Не мислиш ли, Савана? — Емили прегърна лекичко Лена и хвърли неодобрителен поглед на Шарлот.
— Шегуваш ли се? Бих убила за такава коса — отвърна Савана, усуквайки една от дългите къдрици на Лена около пръстта си. — Толкова възхитително… черна е.
— И моята беше черна миналата година, поне отдолу — изпротестира Еден. Тя наистина си боядиса черни краищата на косата, оставяйки я отгоре руса, в един от своите напразни опити да се отличи от останалите. Савана и Емили я подиграваха непрекъснато и само след един ден Еден се изруси отново.
— Ти приличаше на скункс. — Савана се усмихна одобрително към Лена. — А тя е като истинска италианка.
— Хайде да вървим. Всички ни чакат — каза Емили и хвана Лена за ръката, но тя потрепери и се дръпна.
Това е някакъв номер.
Разбира се, че е номер, но този път те не са виновни. Сигурен съм, че е замесена една Сирена с близалка.
Ридли. Разбира се, трябвате да се досетя.
Лена погледна към леля Дел и чичо Макон. Те изглеждаха направо ужасени. И как не, целият латински на света не би могъл да ги подготви за случващото се. Бабата на Лена се усмихна, тъй като май само тя не беше запозната с нашите особени „ангели“.
— Защо бързате толкова, деца? Няма ли да останете за малко торта и чай?
— Здрасти, бабо! — провикна се Ридли откъм вратата. Мотаеше се на верандата и смучеше червената си близалка настървено. Стори ми се, че ако спре да го прави, цялата тази история ще се разпадне като къща от карти, на която буташ основата. Този път нямаше нужда от мен, за да мине през вратата. Стоеше на няколко сантиметра от Ларкин, който изглежда се забавляваше, но не се отместваше от нея. Беше облечена с тясно дантелено потниче, нещо средно между бельо и дреха, което би облякла някоя мацка от корицата на списание за лъскави коли, и с ужасно къса дънкова пола.
Ридли се облегна рамката на вратата.
— Изненада, изненада!
Баба й остава чашата си на масичката и вдигна отново плетката си.
— Ридли! Радвам се да те видя, мила! Новата визия ти подхожда невероятно. Сигурна съм, че имаш много обожатели. — Озари я с лъчезарна невинна усмивка, но очите й не се усмихваха.
Ридли се нацупи, но продължи да смуче близалката си. Отидох до нея.
— Колко пъти беше нужно да я ближеш, Рид?
— За какво, сладурче?
— За да накараш Савана и Емили да организират този купон?
— Повече отколкото можеш да си представиш, любовнико. — Изплези ми се насреща, езикът й беше боядисан в червено и лилаво. Гледката беше доста впечатляваща.
Ларкин въздъхна и погледът му мина покрай мен.
— Сигурно има поне сто деца там, на полето. Издигнали са сцена, има усилватели и много коли край пътя.
— Сериозно? — Лена погледна през прозореца. — Да, има сцена сред магнолиевата гора.
— Сред моите магнолии? — Макон се изправи рязко.