Знаех, че цялото това нещо е фарс, че Ридли го е организирала с помощта на магическото си близане на червената близалка. И Лена го знаеше. Но въпреки това го виждах в очите й. Част от нея искаше да отиде там. Купон изненада, на който са дошли всички от училище. Това сигурно също беше в списъка й с неща, които едно нормално момиче върши в гимназията. Беше свикнала с факта, че е необикновена, че е чародейка. Но не и че е постоянно отхвърляна.
Ларкин погледна към Макон.
— Не можем да ги накараме да се махнат. Нека да свършваме с това. Ще бъдем с нея през цялото време, аз или Итън.
Линк се появи от тълпата.
— Пич, хайде! Бандата ми, „Ходи Ролерс“, ще свири за пръв път пред публика. Ще бъде супер! — Никога не го бях виждал толкова щастлив. Имах подозрения към Ридли, но тя само сви рамене и продължи да смуче близалката си.
— Няма да ходим никъде. Не и тази вечер. — Не можех да повярвам, че Линк е тук. Майка му щеше да получи инфаркт, ако научеше.
Макон изглеждаше бесен, а леля Дел — паникьосана. Най-малко в тази нощ биха искали Лена да излиза навън.
— Не. — Макон не го обмисли дори и за секунда.
Ларкин опита отново.
— За пет минути?
— В никакъв случай.
— Кога друг път толкова много от съучениците й ще се съберат на купон в нейна чест?
Макон не се поддаде.
— Надявам се никога.
Лицето на Лена помръкна. Тя искаше да бъде част от това, макар да знаеше, че не е истинско. Беше като с танца на бала или посещението на баскетболните мачове. Точно заради това ходеше на училище, независимо колко зле се държаха с нея. Заради това идваше ден след ден, въпреки че ядеше сама на скамейките на стадиона и сядаше от „добрата страна“ на учителите. Беше на шестнайсет, чародейка или смъртна, нямаше значение. За една нощ поне искаше да бъде само това — момиче на шестнайсет години.
Само един човек беше такъв инат като Макон Рейвънуд. Ако познавах добре Лена, както си мислех, чичо й нямаше шанс, не и тази вечер.
Тя приближи до него и сложи ръце на раменете му.
— Знам, че звучи безумно, чичо Макон, но мога ли да отида на купона? Само за малко? Само да чуя групата на Линк. — Очаквах косата й да започне да се навива нагоре, да се появи чародейският бриз. Нищо не се случи. Лена не му прилагаше магиите си. Не би могла да повлияе по този начин на Макон. Разчиташе на една друга, по-древна и по-стара магия, тази, която действаше най-силно на Макон от първия път, в който Лена бе стъпила в „Рейвънуд“. Добрата стара любов.
— Защо искаш да отидеш някъде с тези хора след всичко, което ти причиниха? — Чувах го как омеква още от момента, в който проговори.
— Нищо не се е променило. Не желая да имам нищо общо с тези момичета, но въпреки това искам да отида. Знам, че е глупаво, но искам да разбера какво е да се почувстваш нормален. Искам да отида на някое тържество, без да го съсипя. Искам да отида на купон, на който наистина съм поканена. Знам, че зад всичко стои Ридли, но толкова ли е лошо, че това не ме интересува? — Погледна към него, нервно хапейки устни.
— Не мога да го позволя, дори и да бях съгласен. Прекалено е опасно.
Спогледаха се.
— С Итън така и не успяхме да изтанцуваме дори един танц. Сам го каза.
За секунда изглеждаше като че ли Макон ще отстъпи, но само за секунда.
— Да, казах го. Но не съм ти казвал нещо друго. Свиквай с това! Не съм ходил нито ден на училище, не съм се разхождал никога из града в събота следобед. Всички имаме своите разочарования.
Лена изигра последната си карта.
— Но това е рожденият ми ден. Всичко може да стане. Може да е последният ми шанс… — Краят на изречението увисна във въздуха.
Да потанцувам с гаджето си. Да бъда себе си. Да бъда щастлива.
Не беше нужно да го казва. Всички го знаехме.
— Лена, разбирам как се чувстваш, но моя отговорност е да те пазя. Особено тази нощ. Трябва да останеш тук с мен. Смъртните само ще те поведат в грешна посока или ще те наранят. Не можеш да бъдеш нормална. Не ти е предопределено да бъдеш нормална. — Макон никога не беше говорил на Лена по такъв начин. Не бях сигурен дали има предвид купона или мен.
Очите на Лена се овлажниха, но тя не заплака.
— Защо? Защо е толкова лошо да искаш това, което имат те? Мислил ли си някога, че може и да са прави за някои неща?
— И какво, ако е така? Какво значение има? Ти си Самородна. Някой ден ще отидеш там, където Итън не би могъл да те последва. И всяка минута, която сега прекарвате заедно, ще бъде бреме, което ще трябва да носиш през остатъка от дългия си живот.