— Значи всичко е било лъжа? Не ти вярвам.
— Вярвай в каквото си искаш, това е истината. Не че съм способна на честност, но за това няма смисъл да лъжа.
Наблюдавах как баща ми сменя тежестта си от единия на другия крак, с все още простряна във въздуха ръка, която се вдигаше нагоре-надолу. Сякаш пробваше крилата си, за да провери дали може да лети. На няколко метра от къщата един оръдеен залп удари земята отвън и във въздуха се вдигна плътен облак прах.
— А всичко, което ми разказа за това как сте израсли заедно с Лена? Че сте като сестри? Защо искаш да я нараниш? — Лека сянка мина по лицето на Ридли. Не бях сигурен, но почти приличаше на съжаление. Възможно ли беше?
— Не зависи от мен. Не аз съм започнала тази игра. Просто си върша работата — да разкарам Итън далеч от Лена. Нямам нищо против баща му, но умът му е слаб. — Облиза веднъж близалката си. — Просто е лесна мишена.
Да разкарам Итън далеч от Лена.
Цялата история е била просто маневра, за да ми отвлекат вниманието. Чувах гласа на Арелия така ясно, сякаш коленичеше наведена над мен в момента.
Не къщата я предпазва. Момчето го прави. Не съм виждала нищо подобно. Никой чародеец не може да застане между тях.
Как може да съм бил такъв глупак? Никога не е било свързано с това дали имам, или нямам някакви магически сили. Никога не е ставало дума за мен. А за нас, за двамата.
Това, което имахме помежду си, беше истинската сила. Това, което винаги бяхме имали. Че се намерихме на шосе номер 9 в дъжда. Че поехме по един и същи път. Не беше нужно някакво чародейско заклинание за обвързване, за да ни задържи заедно. Сега обаче бяха успели да ни разделят и аз бях безсилен. А Лена беше сама в нощта, в която имаше най-голяма нужда от мен.
Не можех да разсъждавам ясно. Времето ме притискаше, но нямаше да допусна да загубя още един човек, когото обичам. Впуснах се към баща ми и въпреки че беше само на няколко стъпки от мен, имах чувството, че се движа сред подвижни пясъци. Видях как Ридли пристъпва напред, косата й се виеше около лицето и като змиите около главата на горгоната Медуза.
Линк я сграбчи за рамото.
— Рид, не го прави.
За частица от секундата нямах представа какво ще се случи. Виждах всичко като на забавен кадър.
Баща ми се обърна към мен. Видях го как слиза от парапета. Видях как шарените кичури на Ридли започват бясно да се усукват.
И Линк, който стоеше пред нея, вперил поглед в тези златисти очи, шепнейки нещо, което не можех да чуя. Ридли го погледна и без да каже и дума, запрати близалката си през балкона. Видях я как падна долу на земята и експлодира като шрапнел.
Щом баща ми слезе от парапета, той се обърна към нас, към мен. Сграбчих го за раменете бързо и го дръпнах по-навътре. Той се строполи на пода като безформена маса и ме погледна като уплашено дете.
— Благодаря ти, Ридли. Каквото и да стана току-що. Благодаря.
— Нямам нужда от твоите благодарности — отвърна с презрение тя, като се отдръпна от Линк и оправи връзките на блузката си. — Не исках да ти направя услуга. Просто не изпитах желание да го убия. Засега.
Опитваше се да звучи заплашително, но в крайна сметка излезе някак детинско. Разсеяно започна да си играе с кичур от косата си.
— Макар че някои хора няма да са особено щастливи от това. — Не каза кого има предвид, но видях страха в очите й. За миг пролича каква част от някогашното момиче беше останала в нея. Дим и огледала.
Въпреки всичко, дори и сега, когато се опитвах да издърпам баща си по-далеч от нея, изпитах нещо като съжаление. Ридли можеше да има всяко момче, всеки мъж на земята, а в момента виждах само колко е самотна. Не беше дори наполовина силна колкото Лена, не и отвътре.
Лена.
Лена, добре ли си?
Добре съм. Какво става?
Погледнах към баща си. Не можеше да задържи очите си отворени и с мъка се опитваше да стои прав.
Нищо. С Ларкин ли си?
Да, връщаме се към „Рейвънуд“. Баща ти добре ли е?
Добре е. Ще ти обясня, като се видим.
Хванах татко под рамо, а Линк го подкрепи от другата страна.
Остани с Ларкин и се прибери при семейството си. Сама не си в безопасност.
Преди да направим и стъпка, Ридли мина бавно покрай нас през отворените врати на балкона, сякаш просто разхождаше грациозните си дълги крака.