— Не е зле. Щастлива съм, че крушата не е паднала далеч от дървото.
Нямаше начин!
Лена се взря в нея и събра ръце пред себе си в отбранителна поза.
— Нима? Казват, че и дървото се познава по плода, но май не е вярно.
— Ще видим, има време. — После мисис Линкълн се обърна към мен и Линк с нелепата си рокля с многобройни фусти. Погледна право към нас, златистите й очи искряха. — Съжалявам, Итън. Надявах се първата ни среща да стане при други обстоятелства. Не всеки ден се запознаваш с приятеля на дъщеря си. — Погледна отново Лена. — Нито пък със самата нея.
Сарафина.
Миг по-късно лицето на мисис Линкълн, роклята й, цялото й тяло буквално започна да се разтваря във въздуха. Виждаше се как кожата й се отдръпва встрани като обвивка на шоколадов десерт. Като че ли тялото й беше палто, което някой просто беше наметнал върху себе си. И този някой най-накрая се появи отдолу.
— Аз нямам майка — каза рязко Лена.
Сарафина потръпна демонстративно, сякаш искаше да покаже, че майчините й чувства са наранени. Когато човек ги погледнеше отстрани, едва ли би се усъмнил, че са майка и дъщеря. Сарафина имаше същата дълга, черна, вълниста коса като Лена. Но докато Лена беше плашещо красива, Сарафина беше само плашеща. Също като Лена майка й имаше изящни черти на лицето, но вместо нейните красиви зелени очи от лицето й грееха пронизващите жълти очи на Ридли и Женевиев. И тези очи показваха колко са различни всъщност една от друга.
Сарафина беше облечена в тъмнозелена кадифена рокля с корсет, в доста готически стил и същевременно модерна. На краката си носеше високи мотористки ботуши. Тя „излезе“ от тялото на мисис Линкълн, което се строполи отново цяло, сякаш някой го беше съшил с невидим конец. Истинската мисис Линкълн остана да лежи просната на земята със смешната си рокля с кринолин, повдигната нагоре така, че се виждаха дългите й чорапи и многобройните фусти.
Линк беше в шок.
Сарафина се изпъна, отърсвайки се от тежестта на чуждото тяло, и потрепери.
— Смъртни. Това тяло беше толкова непоносимо, така непохватно и неудобно. Трябваше да се грижа за лицето на всеки пет минути. Отвратителни създания.
— Мамо! Мамо, събуди се! — Линк удряше с юмруци срещу това, което очевидно беше някакъв вид магическо силово поле. Независимо какъв дракон беше, мисис Линкълн беше драконът на Линк и за него сигурно беше ужасно тежко да я вижда захвърлена така, като купчина ненужен боклук.
Сарафина махна с ръка. Устата на Линк продължаваше да се отваря и затваря, но от нея не излизаше никакъв звук.
— Така е по-добре. Трябва да си доволен, че не прекарах изцяло последните няколко месеца в тялото на майка ти. Щеше да бъде мъртва досега. Не мога да ти кажа колко пъти ми се е искало да те убия от скука на вечеря, докато те слушах как дрънкаш и дрънкаш за тъпата си група.
Нещата започнаха да ми се изясняват. Кръстоносният поход срещу Лена, срещата на Дисциплинарния комитет, лъжите за предишното училище, дори странните курабийки, които ми донесе на Хелоуин. Откога ли Сарафина се преструваше на мисис Линкълн?
Не на, а във мисис Линкълн.
Досега не бях осъзнавал напълно срещу какво се борим. Най-мрачният жив чародеец на този свят. Ридли изглеждаше безобидна в сравнение с нея. Нищо чудно, че Лена се страхуваше до смърт от този ден.
Сарафина погледна отново към… дъщеря си.
— Може да си мислиш, че нямаш майка, Лена, но това е така само защото баба ти и чичо ти те отнеха от мен. Винаги съм те обичала. — Бях объркан от това колко лесно Сарафина минаваше от една емоция към друга, от искреност и съжаление към отвращение и презрение.
Очите на Лена бяха изпълнени с огорчение.
— Затова ли се опита да ме убиеш, майко!
Сарафина се опита да си придаде угрижен или може би изненадан вид. Беше трудно да се определи точно, защото изражението й беше толкова неестествено, толкова принудено.
— Така ли са ти казали? Просто исках да се свържа с теб, да поговорим. Ако ги нямаше всички онези заклинания и установени граници, моите опити нямаше да ти причинят никаква вреда. И те бяха наясно с това. Естествено, разбирам тяхното притеснение. Аз съм тъмен чародеец, Катаклист. Но, Лена, ти знаеш — както и всички останали, че не съм имала избор. Така е било предопределено да стане. Това не променя чувствата ми към теб, ти си единствената ми дъщеря.