— Не ти вярвам! — изкрещя Лена. Но изглеждаше несигурна, сякаш вече не знаеше на какво да вярва.
Погледнах часовника си. 9:59. Два часа до полунощ.
Линк се свлече до дървото, хванал се за главата с ръце. Не можех да откъсна поглед от мисис Линкълн, която продължаваше да лежи на тревата. Лена също гледаше към нея.
— Тя не е… знаеш… Нали? — Трябваше да разбера. Заради Линк.
Сарафина се постара да изглежда изпълнена със състрадание. Но личеше, че е изгубила интерес към Линк и към мен, което не беше добре за нас.
— Скоро ще се върне към предишното си жалко състояние. Доста противна женица. Не се интересувам от нея, нито от момчето й. Исках само да покажа на дъщеря си истинската природа на смъртните. Колко лесно можеш да им повлияеш, колко са отмъстителни… — Обърна се към Лена. — Само няколко думи от мисис Линкълн и виж как целият град се настрои срещу теб. Ти не принадлежиш на техния свят. Принадлежиш на мен.
Сарафина погледна към Ларкин.
— Като говорим за жалки състояния… Ларкин, защо не спреш вече с глупостите?
Ларкин се усмихна, затвори очи и изпъна ръцете си нагоре и встрани, сякаш се протягаше след дълга дрямка. Когато отвори очите си, в него имаше нещо различно. Мигна няколко пъти и с всяко мигане очите му се променяха. Почти се виждаше как се пренареждат молекулите му. Ларкин се преобразяваше, докато накрая на неговото място се появиха куп змии. Те започнаха да се увиват и усукват една върху друга и в един момент от купчината отново се оформи човешко тяло. Гърмящите съскащи змии се превърнаха в ръце и пред нас пак застана самият Ларкин. И после повдигна клепачи. Но вместо зелените му ириси, които бях свикнал да виждам, той ни гледаше със същите златисти очи като на Сарафина и Ридли.
— Зеленото никога не е било моят цвят. Едно от предимствата да бъдеш Илюзионист.
— Ларкин? — Сърцето ми спря за миг. Той беше един от тях, тъмен чародеец. Мрак. Положението беше по-лошо, отколкото си мислех.
— Ларкин, какво си ти? — Лена изглеждаше объркана, но само за секунда. — Защо?
Но отговорът беше пред нас, в златистите очи на Ларкин.
— Защо не?
— Защо не? Ами не знам… Може би заради семейната лоялност, заради близките ти?
Ларкин завъртя глава, а дебелата златна верига около врата му се превърна в змия с изваден и съскащ към нас език.
— Никога не съм си падал много по семейните ценности.
— Предаде всички, дори собствената си майка. Как можеш да живееш така?
Ларкин подаде напред езика си. Змията изпълзя в устата му и изчезна. Той я погълна.
— Много по-забавно е да си Мрак, отколкото Светлина, братовчедке. Ще видиш. Ние сме такива, каквито сме. Предопределено ми е да бъда това, което виждаш. Няма защо да му се противопоставяш. — Езикът му потрепери, вече раздвоен като на змията вътре в него. — Не разбирам защо вдигаш толкова шум. Виж Ридли. Прекарва си страхотно.
— Предател! — Лена побесня. Над главите ни се чу силен тътен и дъждът се усили.
— Не само той е предател, Лена. — Сарафина пристъпи към нея.
— За какво говориш?
— Твоят любим „чичо Макон“. — Звучеше нажалено и беше ясно, че не е простила на Макон за това, че е откраднал дъщеря й от нея.
— Лъжеш.
— Той те е лъгал. През цялото време. Накарал те е да вярваш, че съдбата ти е предопределена, че нямаш избор. Че тази нощ на твоя шестнайсети рожден ден, ще бъдеш Призована да станеш Мрак или Светлина.
Лена разтърси невярващо глава. Повдигна ръцете си нагоре. Чу се гръм, дъждът вече се изливаше като порой, почти не се виждаше нищо наоколо. Лена крещеше, за да я чуем.
— Така се случва винаги. Това стана с Ридли, с Рийс… с Ларкин.
— Права си, но ти си различна. Тази нощ няма да бъдеш Призована. Трябва сама да се Призовеш.
Думите отекнаха силно във въздуха. Призови се сама. Сякаш те самите можеха да спрат времето.
Лицето на Лена беше бледо като на мъртвец. За миг помислих, че ще припадне.
— Какво каза? — прошепна тя.
— Имаш избор. Сигурна съм, че чичо ти не ти го е споменал.
— Не е възможно. — Почти не чувах гласа на Лена от плющящия вятър.
— Имаш право на избор, защото си моя дъщеря, вторият Самороден чародеец от рода Дюшан. Сега съм Катаклист, но някога бях първата Самородна, родена в нашето семейство.
Сарафина замлъкна, а после изрецитира стиха: