Лена гледаше Макон, сякаш й бяха дали нови очи. Виждах мрака, пълзящ по лицето й.
— Защо не ми каза? През целия си живот съм се бояла да не стана Мрак. — Нова гръмотевица и дъждът започна да вали отново, като сълзи от небето. Но Лена не плачеше, беше бясна.
— Имаш право на избор, Лена. Но ще има последствия. Последствия, които като дете не можеше да разбереш. Дори и сега не си готова да ги разбереш напълно. Обмислял съм ги всеки ден от живота си, още преди да се родиш. А както скъпата ти майка много добре знае, условията на тази сделка са определени много отдавна.
— Какви последствия? — Лена погледна със съмнение към Сарафина. Предпазливо. Като че ли умът й се отваряше за новите възможности. Знаех какво си мисли — ако не може да вярва на Макон, след като той беше крил от нея тази тайна през цялото време, може би майка й казваше истината.
Трябваше да я накарам да ме чуе.
Не я слушай. Лена! Не можеш да й вярваш…
Но нищо не се получаваше. В присъствието на Сарафина връзката ни беше прекъсната. Сякаш беше прерязала кабела на телефона помежду ни.
— Лена, не можеш да разбереш изцяло избора, който ще бъдеш принудена да направиш. И какъв е залогът.
Дъждът прерасна отново в убийствен порой.
— Като че ли можеш да му се довериш. След хилядите лъжи, които ти е казал. — Сарафина се взря в Макон, а после се обърна към Лена. — Иска ми се да имахме повече време да си поговорим, Лена. Но ти трябва да избереш и аз съм длъжна да ти обясня какъв е залогът. Има последствия, чичо ти не лъже за това. — Спря за миг. — Ако избереш да станеш Мрак, всички светли чародейци в рода ти ще умрат.
Лена побледня.
— Защо бих се съгласила на такова нещо?
— Защото ако избереш Светлината, всички тъмни чародейци и лилуми в рода ти ще умрат. — Сарафина се извърна към Макон. — Имам предвид всички. Чичо ти, човекът, който ти беше като баща, ще спре да съществува. Ще го унищожиш.
Макон изчезна и след частица от секундата се материализира пред Лена.
— Лена, чуй ме. Готов съм да направя тази жертва. Затова не ти казах. Не исках да се чувстваш виновна за смъртта ми. Винаги съм знаел какво ще избереш. Направи своя избор. Пусни ме да си отида.
Лена се олюля. Можеше ли да унищожи Макон, ако това, което казваше Сарафина, беше вярно? Но ако беше истина, какъв друг избор имаше? Макон беше само един, колкото и да го обичаше. А от другата страна бяха всички останали…
— Мога да ти предложа нещо друго — обади се отново Сарафина.
— Какво би могла да ми предложиш, което да ме накара да убия баба, леля Дел, Рийс и Риан?
Сарафина пристъпи внимателно към нея.
— Итън. Има начин двамата да бъдете заедно.
— За какво говориш? Ние вече сме заедно.
Сарафина поклати леко глава и присви очи. Нещо премина през златистите й очи. Предвкусваше победата.
— Не знаеш, нали? — Обърна се към Макон и се изсмя тържествуващо. — Не си й казал. Е, не играеш честно.
— Какво трябва да знам? — прекъсна я Лена.
— Че с Итън не можете да бъдете заедно, не и физически. Чародейците и лилумите не могат да бъдат със смъртни. — Усмихна се, наслаждавайки се на момента. — Поне не и без да ги убием.
11.II
Призоваването
Чародейците не могат да бъдат със смъртни, без да ги убият.
Вече всичко ми се изясняваше. Стихийната връзка между нас. Електричеството, спирането на дъха, когато се целунем, сърдечният пристъп, който за малко не ме уби — физически не можехме да бъдем заедно.
Знаех, че е истина. Спомних си какво беше казал Макон онази вечер в блатото и после в стаята ми.
Те не могат да имат общо бъдеще.
Има неща, които в момента не са ти ясни, неща, които са извън твоя контрол.
Лена трепереше. Тя също знаеше, че е вярно.
— Какво каза? — прошепна тихо.
— Че вие с Итън никога няма да бъдете изцяло заедно. Не можете да се ожените, да имате деца. Вие нямате бъдеще — поне истинско бъдеще. Не мога да повярвам, че не са ти го казали. Доста неща са крили от вас с Ридли.