Лена понечи да се усмихне, но се спря. Аз се опитвах да кажа нещо интересно или поне нещо не чак толкова глупаво, колкото напоследък излизаше от устата ми. Но преди да ми хрумне каквото и да било, Емили седна от другата ми страна заедно с верните си дружки, Еден Уестърни и Шарлот Чеиз. Шест реда по-близо от обикновено. Дори това, че бях от страната на „доброто око“, май нямаше да ми помогне днес.
Мисис Инглиш погледна от бюрото си към нас с подозрение.
— Хей, Итън! — Еден се обърна към мен закачливо и ми се усмихна, сякаш бях част от тяхната малка игричка. — Какво става?
Не бях изненадан, че Еден следва Емили по петите като добро кученце. Тя е още едно от хубавите момичета в училище, които не са достатъчно хубави, за да са Савана. Еден е винаги на втора линия — и в отбора на мажоретките, и в живота. Не е нито в основата, нито на върха, трудно е дори да я разположиш някъде точно. Но не спира да се опитва да промени това положение. Нейният номер е, че уж е различна от останалите, макар всъщност изобщо да не е различна. Никой в „Джаксън“ не е различен, освен ако не му е позволено, в премерени дози. Като на Еден.
— Не искахме да си седиш тук сам-самичък. — Шарлот се изкикоти. Ако Еден е на втора линия, Шарлот е на трета. Тя е нещо, което нито една уважаваща себе си главна мажоретка от гимназията „Джаксън“ не би си позволила да бъде — ниска и леко пълничка. Така и не загуби детската си пухкавост и въпреки че постоянно е на изтощителни диети, просто не може да се отърве от последните пет килограма. Вината не е нейна, тя не спира да опитва. По своя си начин. Яде торта и пропуска хляба. Хапва два вида курабийки, но пък не ги залива с шоколадова глазура.
— Може ли тази книга да стане още по-досадна? — Емили дори не погледна към мен, когато проговори. Това си беше спор за територия. Тя може и да ме беше зарязала, но определено не искаше да вижда племенницата на стария Рейвънуд да се навърта около мен. — Сякаш някой иска да чете за град, пълен с откачалки. Имаме си достатъчно такива и тук.
Аби Потър, която обикновено също седи от страната на „доброто око“, зае мястото си до Лена и й се усмихна леко. Лена й отвърна също с усмивка и изглежда щеше да каже нещо, когато Емили хвърли такъв пронизващ поглед на Аби, че стана ясно: прословутото южняшко гостоприемство не важи за Лена. Да пренебрегнеш заповедта на Емили Ашър е чист акт на социално самоубийство. Аби извади тетрадката си и заби демонстративно нос в нея, избягвайки погледа на Лена. Посланието беше разбрано.
Емили се обърна към Лена и с поглед на истински експерт нагло я огледа от неизрусените дълги коси, през бледата, без никакъв тен кожа на лицето, до върховете на небоядисаните в розово нокти на ръцете й. Еден и Шарлот се въртяха на столовете си и гукаха заговорнически с Емили, сякаш Лена не беше точно до тях. Поведението им изразяваше пълно пренебрежение и превъзходство.
Лена отвори парцаливата си тетрадка и започна да пише вътре. Емили извади телефона си и също почна да „пише“. Аз погледнах своята тетрадка и пъхнах любимия си комикс за Сребърния сърфист14 между страниците, а това е доста по-трудно, когато си на първия ред.
— Добре, дами и господа, след като изглежда, че останалите лампи са наред, часът няма да ви се размине за ваше нещастие. Надявам се, че всички сте прочели вчера зададените страници. — Мисис Инглиш пишеше по дъската и звукът, който тебеширът издаваше, беше влудяващ. — Нека да обсъдим социалните конфликти в един типичен малък град.
Все едно някой й беше казал, защото мисис Инглиш нацели абсолютно точно болното ни място. В нашата класна стая имаше повече социални конфликти, отколкото в „типичен малък град“. Емили оглави добре координираната атака.
— Някой знае ли защо Атикус Финч се наема да защити Том Робинсън сред атмосферата на расизъм и дребнавост, която цари в града?
— Обзалагам се, че Лена Рейвънуд ще знае — каза Еден, усмихвайки се невинно на мисис Инглиш. Лена сведе поглед към редовете на тетрадката си, но не каза нищо.
— Млъкни — прошепнах аз, може би малко по-високо, отколкото беше нужно. — Знаеш, че не се казва така.
— Все тая. Нали живее с оня изрод — обади се Шарлот.
— Внимавай, не го дразни. Чух, че те май се мотаели двамата, може би вече са гаджета. — Емили извади тежката батарея.
14
Сребърният сърфист — герой от комиксите на „Марвел“, създаден от Джак Кърби. Персонажът се появява за пръв път в комикса „Фантастичната четворка“ през 1966 г., по-късно се развива като самостоятелен комикс. — Б.пр.