Беше настъпил краят на света. Краят на нейния свят.
Чуваше писъците, смесени с изстрелите и с неотслабващия тътен на пламъците. Можеше да чуе войниците, крещящи заповеди за убийства. „Изгори тези къщи. Нека бунтовниците почувстват силата на поражението си. Изгори всичко!“
Един по един войниците от Севера палеха големите имения и те лумваха в пламъци заедно с всичките си мебели и залети с керосин чаршафи и завеси. Женевиев гледаше как една по една къщите на нейните съседи, на приятелите и на семейството й стават плячка на огъня. Най-ужасното беше, че мнозина от тези приятели и сродници бяха още вътре и пламъците ги поглъщаха живи. Хората умираха в същите домове, в които се бяха родили и живели.
Затова тя тичаше сред дима, към огъня, право в устата на звяра. Трябваше да стигне до „Грийнбриър“ преди войниците. Не разполагаше с много време. Войниците бяха методични, минаваха по брега на река Санти и изгаряха къщите една по една. Вече бяха подпалили „Блакуел“; „Давс Кросинг“ щеше да бъде следващото, а после идваха „Грийнбриър“ и „Рейвънуд“. Генерал Шърман и армията му започнаха огнената си кампания стотици километри преди да достигнат Гатлин. Изгориха Колумбия до основи и продължиха победоносния си марш на изток, палейки всичко по пътя си. Когато стигнаха до покрайнините на Гатлин, в града все още се вееше флагът на Конфедерацията, което допълнително подкладе устията им.
Миризмата й подсказа, че е закъсняла. Лимони. Тръпчивият аромат на лимони, смесен с пепел. Бяха подпалили лимоновите дръвчета.
Майката на Женевиев обичаше лимони. Затова когато баща й преди много години посети плантация в Джорджия, той й донесе оттам две лимонови дръвчета. Всички казваха, че няма да оцелеят, че студените зимни нощи на Южна Каролина ще ги убият. Но майката на Женевиев не ги слушаше. Тя посади дръвчетата точно пред памуковото поле и сама се грижеше за тях. През тези студени зимни нощи ги покриваше с вълнени одеяла и изстъргваше мръсотията по кората им, за да не загубят влажността си. И дърветата пораснаха. Развиха се толкова добре, че през годините бащата на Женевиев купи още двайсет и осем дръвчета. Други дами от града също помолиха съпрузите си за лимонови дръвчета и някои дори получиха по две-три. Но никоя от тях не успя да ги опази живи. Дърветата изглежда оцеляваха и разцъфтяваха единствено в „Грийнбриър“ под грижата на майка й. Нищо не можеше да убие тези дръвчета. До днес.
— Какво стана? — Почувствах, че Лена пусна ръката ми, и отворих очи. Тя трепереше. Погледнах надолу и отворих все още свитата си длан, за да видя какво бях вдигнал изпод камъка.
— Мисля, че има нещо общо с това. — В ръката си държах очукана стара брошка или камея, черна и овална, с женско лице, гравирано върху слонова кост и седеф. Изображението на лицето беше изключително детайлно. Отстрани забелязах някаква неравност. — Виж, май е медальон.
Натиснах грапавината и лицевата страна на брошката се отвори, за да разкрие малък надпис.
— Пише само „Грийнбриър“. И дата.
Лена се надигна, за да види по-добре.
— Какво е „Грийнбриър“?
— Мястото, където сме. Преди не се е намирало в „Рейвънуд“. То е част от „Грийнбриър“. Съседната плантация.
— А видението, огънят… И ти ли го видя?
Кимнах. Беше прекалено ужасно, за да говоря за него.
— Дай да видя медальона.
Подадох й го внимателно. Изглеждаше като предмет, преживял много — може би дори пожара от видението. Тя го завъртя в ръката си.
— „11.02.1865“. — Изпусна медальона на земята и побледня като мъртвец.
— Какво има?
Лена продължаваше да гледа към брошката в тревата.
— 11 февруари. Това е моята рождена дата.
— Е, и? Обикновено съвпадение. Или ако искаш, подранил подарък за рождения ти ден.
— В моя живот няма съвпадения.
Вдигнах медальона и го обърнах. На гърба му имаше гравирани инициали.
— „ИГУ и ЖКД“. Медальонът сигурно е бил на някой от тях. — Замислих се за миг. — Това е странно. Моите инициали са ИЛУ.
— Моят рожден ден, почти твоите инициали. Не смяташ ли, че е малко повече от необичайно?
Може би беше права. И все пак…
— Трябва да го направим отново, за да разберем. — Беше като сърбеж по тялото, който просто трябваше да почешеш.