Не се опитвай. Бях почти убеден, че на моя гроб щеше да пише нещо различно.
12.IX
Сестрите
Когато се прибрах, масата още не беше раздигната — за мое щастие — защото Ама би ме убила, ако пропусна вечерята. Не бях си дал сметка обаче за телефонната кампания, която е била подета в мига, в който напуснах часа по английски език. Сигурно половината град беше звъннал на Ама да я информира за постъпката ми.
— Итън Уейт? Ти ли си? Защото ако си ти, яко си загазил.
Чух познатия трясък. Нещата бяха по-зле, отколкото си мислех. Шмугнах се бързо през входната врата и влязох с наведена глава в кухнята. Ама стоеше в ъгъла, облечена с работническата си дочена престилка, която има четиринайсет джоба за пирони и може да побере поне четири големи инструмента. Държеше в ръка китайския си сатър, кухненският плот беше отрупан с моркови, зеле и други зеленчуци, които не можах да позная. За пролетните ролца е нужно много повече кълцане, отколкото за всяка друга рецепта от синята пластмасова кутия на Ама. Щом прави пролетни ролца, това означава само едно и то няма нищо общо с факта, че харесва китайската кухня.
Опитах се да измисля приемливо обяснение, но нищо не ми хрумваше.
— Треньорът ми се обади този следобед, и мисис Инглиш, и директорът Харпър, и майката на Линк, и половината дами от ДАР. А ти знаеш как мразя да говоря с тези жени. По-проклети и по-зли са от самия дявол.
Гатлин е пълен с разни женски организации, но ДАР е тяхната обща майка. Верни на името си, Дъщерите на Американската революция изискват да докажеш, че си родственик на някой истински патриот от революцията, за да те приемат за свой член. Да бъдеш член на това елитно общество дава някои привилегии — като да нареждаш на съседите от своята улица в какъв цвят да боядисат къщите си и принципно да командориш, досаждаш и критикуваш всички в града. Освен ако не си Ама. Така стоят нещата.
— Всички ми казаха едно и също. Че си избягал от училище по средата на часа, хуквайки след онова момиче Дюшан. — Поредният морков стана на кръгчета върху дъската за рязане.
— Знам, Ама, но…
Зелката беше разсечена наполовина.
— И аз им казвам: „Не, моето момче не би си тръгнало от училище без разрешение и не би пропуснало тренировка. Сигурно има някаква грешка. Някое друго момче е пренебрегнало учителите си и е направило за смях семейството си. Не може да е момчето, което съм отгледала, момчето, което живее в тази къща“. — Пресният лук полетя по плота.
Бях извършил най-голямото възможно престъпление — бях я посрамил. И дори още по-лошо — бях я посрамил в очите на мисис Линкълн и жените от ДАР, нейните заклети врагове.
— Имаш ли да кажеш нещо в своя защита? Защо си избягал от училище, гонен сякаш от Дявола? И не искам да чувам, че е било заради момиче.
Поех си дълбоко дъх. Какво можех да кажа? Сънувам тайнствено момиче от месеци, то дойде в града и се оказа, че е племенницата на стария Рейвънуд? А и да не забравяме, че освен ужасяващите сънища за това момиче, имам и видения за някаква друга жена, която със сигурност не познавам, защото е живяла по време на Гражданската война?
Да бе, това щеше да разреши проблемите ми. След около милиарди години. Приблизително когато Слънцето избухне и цялата ни Слънчева система умре.
— Не е каквото си мислиш. Децата в класа се държаха ужасно с Лена, подиграваха й се заради чичо й, говореха, че той разкарва мъртви тела в катафалката си. Тя се разстрои много и побягна от стаята.
— Чакам да стигнеш до онази част, в която това има нещо общо с теб.
— Не си ли ми казвала ти самата винаги „да вървя по стъпките на нашия Господ Бог“? Не мислиш ли, че Той би искал да се застъпя за някой, който е в беда? — Е, май прекалих. Виждах го в очите й.
— Не смей да използваш Неговите думи, за да се оправдаваш, че си нарушил правилата в училище, или — кълна се! — ще отида в градината, ще си направя здрава пръчка и ще дам един хубав урок на задните ти части! И не ме интересува, че си с две глави по-голям от мен. Разбра ли ме? — Ама никога през живота ми не ме е удряла, въпреки че няколко пъти ме е гонила с пръчка, за да схвана идеята. Сега обаче за пръв път май щеше да превърне думите си в дела.
Положението бързо стана от лошо направо ужасно. Трябваше да й отвлека вниманието. Медальонът все още беше в задния ми джоб и имах чувството, че направо ще прогори дупка в него. Ама обича мистерии. На четири години ме научи да чета с помощта на криминални романи и кръстословици. Бях единственият в детската градина, който можеше да прочете думи като „изпитване“ на дъската в класната стая, защото приличаше много на „разпит“. Медальонът беше мистерия, щеше да свърши работа. Трябваше само да пропусна частта с докосването и видението от войната.