— Още не си готов — прошепна тя и пусна ръката ми.
— Не съм готов за какво?
— Направи каквото ти казах. Отнеси торбичката там, където си намерил това нещо, и я зарови. После се прибери веднага вкъщи. Не искам повече да се забъркваш с онова момиче, чуваш ли?
Беше казала всичко, което искаше, може би дори и повече. Но нямаше как да знам, защото ако има нещо, в което Ама е по-добра от гледането на карти и решаването на кръстословици, то това е да пази тайни.
— Итън Уейт, буден ли си?
Колко ли е часът? Девет и трийсет. Събота. Трябваше отдавна да съм станал, но бях изтощен. Предишната вечер се мотах два часа из околността, така че Ама да повярва, че съм отишъл до „Грийнбриър“ и съм заровил отново медальона.
Изпълзях от леглото и се залутах из стаята, препъвайки се в празна стара кутия от бисквити „Орео“. В стаята ми винаги цари пълен хаос и по пода са разпръснати толкова много неща, че баща ми често казва, че всички тези картонени кутии и други боклуци са си покана за пожар и някой ден ще подпаля цялата къща. Не че той осъзнава какво се случва в тази къща в действителност. Освен картата на света по стените и по тавана са залепени множество плакати на местата, които се надявам да видя някой ден: Атина, Барселона, Москва, дори Аляска. По протежение на цялата стая са поставени на купчини кутии от обувки, като някои стигат до метър — метър и двайсет височина. Въпреки че купчините изглеждат натрупани безразборно, мога да ви кажа къде точно се намира всяка кутия — от бялата на „Адидас“ с колекцията ми запалки от пироманската ми фаза от осми клас до зелената на „Ню Баланс“ с гилзата и разкъсаното парче от знаме, които намерих във Форт Съмтър16, когато придружавах мама на една от нейните обиколки.
Знаех точно къде е и жълтата кутия от „Найки“, в която бях скрил медальона, ужасил толкова много Ама. Отворих кутията и взех в ръка меката кожена кесийка. Вчера вечерта ми се стори добра идея да го скрия тук, но сега го прибрах отново в джоба си, за всеки случай.
Ама отново се провикна от долния етаж:
— Слизай веднага долу или ще закъснееш!
— Идвам след минутка!
Всяка събота прекарвах поне половин ден с трите най-възрастни жени в Гатлин, моите пралели Мърси, Прудънс и Грейс17.
Всички в града ги наричат просто Сестрите, като че ли са едно същество, и в известен смисъл те наистина са един общ организъм. Всяка от тях е на поне сто години и дори те самите не си спомняха коя е най-старата. И трите се бяха омъжвали безброй пъти, но надживяха съпрузите си и накрая се бяха събрали да живеят заедно в къщата на леля Грейс. Възрастта им наистина беше внушителна, но лудостта им многократно я надвишаваше.
Когато станах на дванайсет години, мама започна да ме оставя при тях всяка събота, за да им помагам, и традицията се спазваше и досега. Най-лошо е, когато трябваше да ги придружавам до църквата. Сестрите са предани баптистки и посещаваха църквата си и в събота, и в неделя, а и в повечето други дни.
Но в онзи ден беше различно. Станах от леглото и минах през банята, преди да се наложи Ама да ми извика за трети път. Нямах търпение да отида при пралелите си. Сестрите знаеха почти всичко за всеки, живял някога в Гатлин. Така и би трябвало да бъде, защото в един или друг момент от живота си чрез браковете си се бяха оказали роднини на поне половината град. След видението беше ясно, че „Ж“-то в инициалите е за Женевиев. И ако има някой, който да знае какво означават останалите букви, това трябваше да са трите най-стари жени в Гатлин.
Когато отворих долното чекмедже в гардероба си, за да взема чорапи, забелязах малка кукла, която приличаше на маймунка, направена от парцали, държаща в ръце торбичка със сол и син камък — един от амулетите на Ама. Тя ги приготвяше, за да прогони злите духове и лошия късмет. Използваше ги при борба и с обикновения грип. Сложи един такъв талисман над вратата на кабинета на татко, когато той започна да работи и в неделя, вместо да ходи на църква. Въпреки че татко винаги е гледал абсолютно пренебрежително на посещенията в църквата, преди наистина ходеше според градските традиции и Ама казваше, че Господ Бог ще му пише няколко червени точки за присъствието му. Няколко месеца по-късно татко купи по интернет кукла вещица и я закачи над печката в кухнята. Ама беше толкова бясна, че цяла седмица му сервира вечерята студена и му прегаря кафето.
16
Форт Съмтър — едно от най-важните военни укрепления в Чарлстън, Южна Каролина, изиграло важна роля по време на Гражданската война. Нападението на форта на 12 април 1861 г. от силите на Конфедерацията сесията за начало на войната. — Б.пр.
17
Мърси, Прудънс и Грейс — „mercy“ — „милосърдие“, „prudence“ — „благоразумие“, „grace“ — „благодат“. — Б.пр.