Линк сигурно няма да постъпи и в колеж, но все пак има едно предимство пред мен. Знае какво иска да прави, въпреки че желанието му е доста абсурдно. Аз имам само кутия за обувки, пълна с брошури за колежи, които дори не съм показал на баща си. Не ме интересува кой и какъв е колежът, стига да е на поне хиляда километра от Гатлин.
Не искам да свърша като татко, в същата къща, в същия малък град, в който съм израснал, със същите хора, които даже не мечтаят да се махнат оттук.
От двете страни на пътя се редуват стари викториански къщи, които навярно изглеждат така, както са изглеждали и когато са били строени преди повече от сто години. Моята улица се нарича „Котън Бенд“, защото преди тези стари къщи граничели с простиращи се на километри плантации с памук3.
Сега граничат само с път номер 9, който май е единственото ново нещо в района.
Взех си някаква стара поничка от кутията на пода на колата.
— Да си качвал вчера на айпода ми една странна песен?
— Каква песен? Не, не се сещам. Какво ще кажеш за това, а? — Линк наду отново последното демо парче на групата си.
— Мисля, че трябва да поработите още върху него. Както и върху всички останали песни. — Всяка сутрин казвам същото, с малки вариации.
— Да бе, да. По лицето ти ще има нужда от работа, щом ти фрасна един. — Същото отговаря той всяка сутрин, с малки вариации.
Зарових се в плейлистата си.
— Мисля, че песента се казваше „Шестнайсет луни“, или нещо подобно.
— Не знам за какво говориш.
Не беше там. Песента беше изчезнала. Но нали я бях слушал тази сутрин?! И знаех, че не си въобразявам, защото още звучеше в главата ми.
— Ако ти се слуша нещо, ще ти пусна новата ни песен. — Линк погледна надолу и почна да търси песента на сидито си.
— Ей, човече, гледай пътя.
Но той не вдигна глава, а с периферното си зрение аз мернах странна кола, която пресече пред нас.
За секунда шумът от пътя, дъжда и думите на Линк заглъхнаха, сякаш всичко се движеше на бавен кадър, а аз бях във вакуум. Не можех да откъсна очи от колата. Обхвана ме особено чувство, което не знаех как да опиша. А после колата зави и пое по друг път.
Беше ми непозната. Можете да си представите в какъв град живеем от факта, че знам на кого е всяка кола тук. Но тази не я бях виждал никога преди. Супер странно, на практика невъзможно, защото по това време на годината в града няма туристи. Никой не поема риска да дойде насам в сезона на ураганите.
Колата беше дълга и черна като катафалка. Всъщност бях почти убеден, че е катафалка.
Може би беше знак. Може би тази година щеше да бъде по-лоша, отколкото си мислех.
— Ето я. „Черната кърпа“. Тази песен ще ме направи звезда.
Когато Линк вдигна глава и погледна отново към пътя, колата вече беше изчезнала.
2.IX
Новото момиче
Осем улици. Това е разстоянието от „Котън Бенд“ до гимназията „Джаксън“4.
Почти достатъчно дълго, за да преживея мислено отново целия си живот, и напълно достатъчно, за да забравя странната черна катафалка. Може би затова не споменах нищо на Линк.
Минахме покрай магазина „Стоп енд Шоп“, известен и като „Най-доброто място за свиване на всичко, което ти трябва“. Това е единственият по-сносен магазин в града и най-близкото, наподобяващо на веригата „7-Илевън“5.
Затова всеки път, когато се шляехме с приятели и висяхме пред него, се надявахме да не се натресем на нечия майка, пазаруваща за вечеря, или — не дай боже! — на Ама.
Пред магазина беше паркирана полицейска кола.
— О, виж, Дебелака вече се е настанил. — Шофьорът зад волана четеше „Звезди и ивици“6.
— Може би не ни видя. — Линк напрегнато наблюдаваше полицая в огледалото за обратно виждане.
— А може би сме прецакани.
Дебелака е постоянно кръшкащата охрана на гимназия „Джаксън“, както и горд член на полицейския отряд на Гатлин. Приятелката му Аманда работи в „Стоп енд Шоп“ и повечето сутрини той виси пред магазина и чака за прясно изпечените закуски. Доста неприятен факт, ако винаги закъснявате за училище като Линк и мен.
4
Гимназията е кръстена на името на Андрю Джаксън (1767–1845) — седмият президент на САЩ (1829–1837). В САЩ е традиция училищата да се кръщават на имената на американските президенти. — Б.пр.
5
„7-Илевън“ — най-голямата верига денонощни малки магазини в САЩ, предлагащи разнообразен асортимент от стоки за бита, готови храни, питиета, цигари и др. — Б.пр.