Сарафина нямаше право да споменава Лена. Беше загубила това право, когато си бе тръгнала от горящата къща, оставяйки бебето си вътре. Когато се бе опитала да убие Лена, както бе убила и баща й. И мен.
Исках да се хвърля към нея, но всеки инстинкт, който ми бе останал, ми казваше да не го правя.
— Ти си нищо, Сарафина. Ти си призрак.
Тя се усмихна, когато казах думата „призрак“, и загриза върха на един от дългите си черни нокти.
— Това май е общото между нас.
— Нямаме нищо общо. — Ръцете ми се свиха в юмруци. — Гади ми се от теб. Защо не се махнеш от очите ми?
Не знаех какво говоря. Не бях в положение да раздавам заповеди. Нямах оръжие. Нищо, с което да я нападна. Никакъв начин да мина покрай нея.
Умът ми препускаше бързо, но не можех да се сетя за никакво предимство — а не можех да допусна Сарафина да вземе надмощие.
Убий или ще те убият, такъв бе стилът й. Дори когато изглеждаше, че би трябвало вече да сме претръпнали към нещо толкова прозаично като смъртта на смъртните.
Устните й се извиха в гримаса.
— От очите ти?
Тя се разсмя — студен звук, от който ме побиха тръпки по гръбнака.
— Може би приятелката ти е трябвало да помисли за това, преди да ме убие. Тя е причината да съм тук. Ако не беше тази малка неблагодарна вещица, щях да бъда в смъртния свят, вместо да съм заседнала тук в мрака, дърдорейки си с призраците на загубили се жалки смъртни хлапета.
Вече бяхме достатъчно близко и видях лицето й. Не изглеждаше добре, дори за Сарафина. Роклята й бе раздрана и черна, корсажът й бе овъглен и накъсан на парчета. Лицето й бе изцапано със сажди, а косата й миришеше на дим. Сарафина се обърна към мен, очите й искряха с млечнобяла матова светлина, каквато не бях виждал преди.
— Сарафина?
Отстъпих крачка назад — тъкмо когато тя ме порази с електрическа мълния, а мирисът на изгоряла плът достигна до мен по-бързо, отколкото смъртното й тяло физически го стори. Чух налудничав писък. Видях лицето й, сгърчено в нечовешка маска на смъртта. Острите й зъби отиваха на кинжала, който държеше в ръката си — само на сантиметри от гърлото ми. Премигнах, отдръпнах се назад от острието, но знаех, че е прекалено късно. Нямаше да успея.
Лена!
Сарафина спря рязко, сякаш й попречи невидимо течение. Ръцете й се пресегнаха към мен, острието й трепереше от гняв.
Нещо не беше наред с нея.
Чух звука на окови и тя падна, дръпната назад към трона си. Изпусна кинжала и дългата й черна пола се разтвори. Видях окови около глезените й. Беше прикована с вериги към земята и към трона.
Тя не беше Царицата на подземния свят. Беше гневно куче, пленено в кучешката си колиба. Сарафина пищеше и удряше с юмруци по костите. Преместих се отстрани, но тя дори не ме погледна.
Сега разбрах.
Вдигнах една кост и я метнах по нея. Сарафина не реагира, преди костта да удари трона и да падне в купчината от останки в краката й.
Тя се изплю към мен, тресейки се от ярост.
— Глупак!
Но аз знаех истината.
Белите й очи не виждаха нищо.
Зениците й се взираха в пустотата.
Тя беше сляпа.
Може би причината бе огънят, който я бе убил в смъртния свят. Спомените нахлуха отново в мен — ужасният край на ужасния й живот. Тук тя бе толкова увредена, колкото бе и когато изгоря до смърт. Но това не бе всичко. Беше се случило и нещо друго. Дори огънят не обясняваше веригите.
— Какво е станало с очите ти?
Видях как потръпна от ужас, когато я попитах. Сарафина не бе от хората, готови да показват слабост. Бе свикнала тя да я открива в другите и да я използва.
— О, новият ми външен вид. Стара сляпа жена — като мойрите или фуриите. Какво мислиш? — Устните й се извиха, оголвайки зъбите й, и тя изръмжа.
Беше невъзможно да изпитваш съжаление към Сарафина, затова и не изпитвах такова. И все пак тя изглеждаше наранена и съкрушена.
— Каишката е готина — казах аз.
Тя се разсмя, но смехът бе по-скоро като животинско съскане. Беше се превърнала в нещо, което не приличаше на тъмен чародеец, вече не. Бе създание по-скоро като Ксавие или Речния повелител. Беше изгубила същността си — онова, с което я познавахме в нашия свят.
Опитах отново.
— Какво е станало със зрението ти? От огъня ли е?
Белите й очи пламтяха, когато тя проговори.