— Не. На Женевиев — момичето Дюшан, което обичаше. Искаше да вдигне проклятието, което лежи върху нея и всички деца от рода им, които щяха да дойдат след нея. Вместо това загуби жалката си душа.
Ангелус погледна към бълбукащата вода. Кимна и едно тяло се издигна на повърхността. Празни очи, които ужасно много приличаха на моите, се впериха в мен.
— Изглежда ли ти познат, смъртно момче?
Познавах това лице. Щях да го позная навсякъде. Беше моето. Всъщност неговото.
Итън Картър Уейт все още носеше войнишката униформа, в която бе умрял.
Сърцето ми спря да бие. Женевиев никога нямаше да го види отново, нито в този, нито в някой друг свят. Той бе умрял два пъти, също като мен. Но никога нямаше да се върне у дома. Беше се опитал да спаси момичето, което обича, и Сарафина, и Ридли, и Лена, и всички други чародейци от рода Дюшан. И се бе провалил.
Това нямаше как да ме накара да се почувствам добре. Не и на мястото, където се намирах. Особено след като и аз бях оставил зад себе си едно чародейско момиче, също като моя предшественик.
— Ти също ще се провалиш — отекнаха думите на Ангелус из пещерата.
Което означаваше, че той ми четеше мислите. Но това изобщо не ме изненада след всичко станало тук. Знаех какво трябваше да направя.
Изпразних ума си, доколкото можех, като си представих старото бейзболно игрище, на което някога играехме с Линк. Спомних си как Линк хвърляше топката в деветия ининг, докато аз стоях на плочата на батсмана. Опитах се да си представя батъра. Кой беше? Ърл Пети, дъвчещ дъвка, след като треньорът му забрани да дъвче тютюн?
Мъчех се да задържа мислите си върху играта, докато очите ми правеха нещо съвсем различно.
Хайде, Ърл. Разбий ги.
Погледнах към пиедестала, после към плуващите в краката ми тела. Още трупове се издигаха на повърхността, блъскайки се един в друг като сардини в консерва. Скоро щяха да бъдат толкова близо, че изобщо нямаше да виждам водата.
Ако изчаках, може би бих могъл да стъпя по тях и така да мина до…
Спри! Мисли за играта!
Но беше прекалено късно.
— Не бих опитал. — Ангелус ме наблюдаваше от другия край на езерото. — Никой смъртен не може да оцелее в тази вода. Трябва ти мост, за да прекосиш, а както можеш да видиш, той е преместен. Мерки за сигурност.
Той повдигна ръка, извивайки въздуха в течение, което се понесе мощно по водата. Трябваше да се стегна с всичка сила, за да се задържа на крака.
— Не ще успееш да вземеш страницата си. Ще загинеш със същата позорна смърт като своя предшественик. Смъртта, която заслужават всички смъртни.
— Защо аз, защо той? Защо който и да е от нас? Какво сме ти сторили, Ангелус? — провикнах се към него, издигайки глас над вятъра.
— Вие сте по-низши, родени сте без даровете на свръхестествените създания. И въпреки това сте ни принудили да се крием, докато изпълвате градовете и училищата си с деца, които ще израснат и няма да направят нищо стойностно с живота си, само ще заемат пространство. Превърнахте света ни в наш затвор — изсъска той и изви отново ръце, а въздухът край него се издигна в плътно торнадо. — Това е абсурдно. Все едно да строиш град за гризачи.
Изчаках, опитвайки се да си представя онази тъпа бейзболна игра — Ърл се привежда, бухалката се издига — докато думите се оформиха в главата ми и аз ги изрекох.
— Но ти си роден смъртен. Това какъв те прави?
Очите му се разшириха, лицето му бе маска на чистия гняв.
— Какво каза?
— Чу ме.
Насочих мислите си към видението, което бях видял, помъчих се да си спомня лицата, думите. Ксавие, когато е бил все още само чародеец. Ангелус, когато още е бил само човек.
Вятърът се усили и аз се препънах напред, кракът ми се плъзна в езерото, пълно с тела. Положих усилия да се задържа на крака и да не се подхлъзна вътре.
Лицето на Ангелус бе още по-бледо от преди.
— Ти не знаеш нищо? Виж какво пожертва — и защо? За да спасиш един град, пълен с жалки смъртни?
Затворих очи и оставих думите ми да стигнат до него.
Знам, че си роден смъртен. Всички тези опити не могат да го променят. Знам тайната ти.
Очите му направо щяха да изскоча от орбитите си, омразата струеше от него с пълна сила.
— Не съм смъртен! Никога не съм бил и никога няма да бъда!
Знам тайната ти.