Бях погребан в „Грийнбриър“, за да могат Лена, Ама и приятелите ми да пазят смъртта ми в тайна от всички, включително и от баща ми, който бе под влиянието на чародейско заклинание и нямаше представа, че синът му си е отишъл завинаги, точно както ми бе казала майка ми. Нямаше достатъчно шоколад на света, който да направи това да изглежда по-хубаво.
Четвърта глава
Приказката за рибаря и тигана
Да накарам леля Пру да каже единственото нещо, което исках да чуя от нея точно когато ми бе нужно, бе все едно да си помислиш, че можеш да накараш слънцето да изгрее по твоя воля. Все в някакъв момент, и вероятно по-скоро, отколкото по-късно, ще разбереш, че ти се намираш в неговата власт, а не то в твоята. Поне с мен бе така.
Не можех да погълна още един карамелов бонбон, прокаран през гърлото ми с още една чаша студен чай, докато едно или повече малки кучета се взираха в мен, независимо че още не бях получил единственото нещо, което исках да знам. Налагаше се да започна отначало.
— Трябва да отида в „Рейвънуд“, лельо Пру. Трябва да ми помогнеш. Искам да видя Лена.
Леля ми се намръщи и метна кутията с бонбони обратно на плота.
— О, разбирам. Сега аз „трябва“, щот’ „трябва“ и пак „трябва“… Някой умря и та направи генерал? Да не ка’еш сегичка, че искаш и статуя и свой парк, а? — изсумтя тя отново.
— Лельо Пру… — предадох се аз. — Съжалявам.
— И тъй „трябва“.
— Но за мен е много важно да разбера как да стигна до „Рейвънуд“.
Знаех, че звуча отчаяно, но ми беше все едно, защото наистина бях отчаян. Не бях успял просто да си представя как се озовавам там, не можех да приложа въображението си. Трябваше да има и друг начин.
— Знайш много добре, че с мед се привличат повече пчели, скъпи. Минаването от другата страна не е подобрило маниерите ти, Итън Уейт. Да тормозиш тъй една стара жена…
Вече започвах да губя търпение от игричките на леля Пру.
— Казах, че съжалявам. Все още съм нов в това, забрави ли? Можеш ли да ми помогнеш, ако обичаш? Знаеш ли как да стигна до „Рейвънуд“?
— А ти знайш ли колко съм уморена от тоз разговор?
— Лельо Пру!
Тя стисна зъби и вирна брадичка, както правеше Харлон Джеймс, когато захапеше някой кокал.
— Трябва да има начин да я видя. Майка ми дойде при мен два пъти. Веднъж в огъня, който запалиха Ама и Туайла в гробището, и веднъж в стаята ми.
— Доста сила е туй, да пресичаш от едната на другата страна, но твойта майчица винаги е била по-силна от повечето хорица. Що не попиташ нея? — каза раздразнено леля Пру.
— Пресичане?
— Пресичането отвъд. Не е работа за слабаци. Повечето от нас просто не могат се мръдна оттук.
— Какво означава това?
— Означава, че не мож’ да пра’иш сладко, докат’ ощ’ са учиш как да кипваш водата. Тря’а нещата да си следват реда. Да свикнеш с врялата вода, преди да скочиш в нея.
Хъм… Не че леля Пру можеше да направи сладко или някаква зимнина, която да не прогори дупка в стомаха ти, поне според Ама.
Скръстих ръце на гърдите си, вече безкрайно отегчен.
— И защо трябва да скачам във врялата вода?
Тя ме погледна, докато си вееше със сгънат лист хартия, както правеше през хилядите недели, когато я карах на църква със сестрите й. После люлеещият се стол спря да се люлее. Лош знак.
— Искам да кажа… госпожо — допълних аз и задържах дъха си, докато столът започна да скърца отново. Този път заговорих по-тихо. — Ако знаеш нещо, моля те, помогни ми. Каза, че си виждала леля Грейс и леля Мърси. А и аз те видях в деня на погребението ти.
Леля Пру изви устни, сякаш протезите я боляха. Или сякаш се опитваше да не издаде мислите си.
— Тогаз бе напълно объркан от оназ история с половината ти душа. Мо’еше да виждаш какви ли не неща, коит’ не са подходящи за очите на смъртните. И аз самата не съм виждала Туайла от тоз ден, пък тя бе таз, коят’ ма преведе отвъд.
— Не мога да открия начин сам, лельо.
— Разбира се, че мо’еш. Нещата не стават така, да са изтърсваш тук и да очакваш всичко да ти се поднесе на тепсия. Не мож’ да искаш да ти сготвя рибата и да ти я дам, когат’ е по-правилно да та науча да си я ловиш сам.
Отпуснах глава в ръцете си. Точно в този момент щях да бъда много доволен, ако някой ми поднесеше сготвена риба.