— Мога ли да направя нещо друго за теб? — попита Мариан любезно.
— Това, което можем да направим — изсъска мисис Линкълн, — е да погледнеш тази дяволска книга с магии и да ми обясниш как позволяваш на децата ни да я вземат от обществената библиотека, за да я четат.
Не ми беше нужно да поглеждам, за да знам за коя книга говори, но все пак не се удържах и надникнах иззад купчините с книги. Майката на Линк размахваше копие на „Хари Потър и нечистокръвният принц“ във въздуха.
Ухилих се. Беше хубаво да знам, че някои неща в Гатлин никога няма да се променят.
Не извадих „Звезди и ивици“ по време на обяда. Казват, че когато някой любим човек умре, не можеш да ядеш. Но днес изядох чийзбургер с допълнително гарнитура, двойна порция пържени картофи, шоколадово малинов шейк и бананов сплит с горещ фъдж, карамел и сметана.
Имах чувството, че не съм ял от седмици. Предполагах, че в отвъдния свят наистина не бях слагал нищо в устата си и тялото ми го знаеше.
Докато с Лена ядяхме, Линк и Ридли се закачаха, като шегичките им изглеждаха за другите, които не ги познаваха добре, по-скоро като престрелка.
Ридли поклати глава.
— Сериозно? Бричката? Не приключихме ли с темата на път за насам?
— Не те слушах. Обикновено обръщам внимание на около десет процента от това, което говориш — погледна я Линк пред рамо. — Останалите деветдесет процента отделям на това да гледам към теб, докато говориш.
— Да, ясно, а аз съм сто процента заета да гледам в друга посока. — Ридли звучеше отегчено, но вече я познавах прекалено добре, за да се заблудя от тона й.
Линк само се ухили.
— А казват, че математиката не ти върши работа в реалния живот.
Ридли разви поредната си червена близалка и направи истинско шоу от това, както обикновено.
— Ако смяташ, че ще тръгна за Ню Йорк с тази раздрънкана каруца, явно си по-луд, отколкото съм мислила, глупчо.
Линк отърка лицето си в шията й и тя го перна закачливо.
— Хайде, маце. Последния път беше страхотно. И този път няма да се налага да спим в Бричката.
Лена погледна изненадано братовчедка си.
— Спала си в кола?
Рид тръсна розово-русите си кичури.
— Не можех да оставя малкия ми глупчо сам. Тогава още не беше хибрид.
Линк изтри мазните си ръце в тениската си на „Айрън Мейдън“.
— Знаеш, че ме обичаш, Рид. Признай го.
Ридли се престори, че се отдръпва от него с погнуса, но всъщност не се премести и на сантиметър.
— Аз съм Сирена, в случай че си забравил, да ти го напомня. Не обичам нищо.
Линк я целуна по врата.
— Освен мен.
— Има ли място за още двама при вас? — попита Джон, носейки към масата поднос с пържени картофи в едната си ръка, а с другата държеше ръката на Лив.
Лена се усмихна на Лив и се отмести по-навътре.
— Винаги.
Имаше време, когато не можех да накарам двете момичета да стоят в една и съща стая. Но това сякаш се бе случило в някакъв друг живот. Технически погледнато, за мен наистина бе така.
Лив се сгуши удобно до Джон. Беше облечена с тениската си с таблицата на химичните елементи и косата й бе сплетена на две плитки — нейната запазена марка.
— Надявам се, че не си си й помислил, че ще споделя с теб порцията си — каза тя, придърпвайки към себе си хартиената торба с пикантни чили картофки от подноса.
— Никога не бих застанал между теб и картофките ти, Оливия — усмихна се Джон и я целуна бързо.
— Умно момче.
Лив изглеждаше щастлива, не престорено за пред другите, а истински щастлива. И аз се радвах искрено и за двама им.
Шарлот Чейз се провикна иззад щанда. Изглежда след завършване на училище временната й лятна работа се бе превърнала в постоянна.
— Някой да иска орехов пай? Току-що излязъл от фурната? — протегна тя тъжно изглеждащите кутии с пай. Не приличаха на прясно излезли от ничия фурна.
— Не, благодаря — каза Лена.
Линк все още се взираше в пая.
— Обзалагам се, че не е достатъчно добър да се сравнява и с най-лошия орехов пай на Ама.
Тя липсваше и на него, личеше му. Ама все му се караше за едно или за друго, но го обичаше. И той го знаеше. Тя му прощаваше за неща, за които на мен никога не ми се разминаваше скандалът, което ми напомни за нещо.
— Линк, какво си правил в мазето ни, когато си бил на девет години?