И май бе точно така.
Пет виещи се черни змии излизаха от китката му вместо пръстите, които някога бе имал. Те съскаха и стрелкаха главите си напред във въздуха, виейки се една около друга.
— Не се тревожи — каза Обадайя. — Няма да те наранят. Забавлението им е да мъчат мен.
Не можах да се сетя какво да кажа. Исках да избягам. Харлон Джеймсовците залаяха по-силно и змиите им изсъскаха в отговор. Леля Пру се намръщи.
— Млък бе. Не ти, на тях говоря.
Взирах се в змийската ръка. Нещо в нея ми бе познато. Колко мъже с ръце със змийски пръсти можеше да има? Защо имах чувството, че съм го срещал и преди?
Внезапно се сетих кой бе Обадайя — мъжът, когото Макон бе пратил Линк да търси в Тунелите миналото лято, точно след Седемнайсетата луна. Мъжът, който бе умрял пред очите на Линк, след като Хънтинг го бе ухапал в дома му, в тази къща — поне отвъдната нейна версия. Тогава си мислех, че Линк преувеличава, но явно не е било така.
Дори Линк не може да измисли нещо подобно.
Змията, заместваща палеца на Обадайя, се уви около китката му, протягайки главата си към мен. Езикът й се подаваше и прибираше като стрела, малка летяща раздвоена стрела. Леля Пру ме побутна напред и аз се препънах, на няколко сантиметра от змиите.
— Влизай. Не се боиш от няколко зли, но мънички градински змийчета, нали?
Шегуваше ли се? Тези приличаха на смъртоносни гърмящи змии, на кротали.
Обърнах се притеснено към Обадайя.
— Съжалявам, сър. Просто ме хванахте неподготвен.
— Не го мисли повече — махна той небрежно с другата си нормална ръка. — Не е нещо, което човек вижда всеки ден.
Леля Пру се намръщи.
— Виждала съм аз и по-странни нещица, едно или две…
Погледнах я изненадано, но тя изглеждаше невероятно самодоволна, сякаш всеки ден се здрависваше с някоя змийска ръка.
Обадайя затвори вратата зад нас, но не преди да огледа навън във всички посоки.
— Сами ли дойдохте? Да не ви е проследил някой?
Леля Пру поклати глава.
— Мен? Никой не мож’ ма следи.
Не се шегуваше.
Погледнах Обадайя.
— Може ли да попитам нещо, сър?
Трябваше да знам със сигурност дали бе срещал Линк, дали бе същият мъж.
— Разбира се.
Прокашлях се неловко.
— Мисля, че сте срещали мой приятел. Когато сте били жив, имам предвид. Той ми разказа за човек, който приличал на вас.
Обадайя протегна ръката си.
— Имаш предвид човек с пет змии вместо пръсти? Едва ли има много такива.
Не бях сигурен как да разкажа следващата част.
— Ако сте се срещнали с моя приятел, той е бил с вас… когато… когато сте умрели. Не знам дали има значение, но ако е така наистина, бих искал да ми кажете.
Леля Пру ме погледна объркано. Тя не знаеше за това, Линк го сподели единствено с мен. Обадайя също ме гледаше.
— Този твой приятел познава ли случайно Макон Рейвънуд?
Кимнах.
— Да, сър.
— Тогава си го спомням много добре — усмихна се мъжът. — Видях как достави съобщението ми за Макон, след като умрях. От тази страна можеш да видиш много неща.
— Навярно е така, сър.
Беше прав. Понеже бяхме мъртви, можехме да видим всичко. И понеже бяхме мъртви, нямаше никакво значение дали сме го видели или не. Така че цялата тази концепция за „голямото виждане и възмездие от отвъдното“ май беше много надценена. И обикновено виждаш повече неща, отколкото искаш.
Сигурен бях, че едва ли съм първият, който би заменил с готовност цялото това вселенско виждане за още съвсем мъничко живот. Не го казах обаче на Едуард с ръцете змии2, не исках дори да мисля колко общо имахме ние двамата — аз и мъжът, чиито пръсти имаха остри зъби.
— Защо не се настаните по-удобно? Имаме много да си говорим — побутна ни Обадайя по-навътре към дневната — всъщност единствената стая, която виждах, освен малката кухня и една самотна врата в края на коридора, явно водеща към банята.
Стаята бе като гигантска библиотека. Рафтовете се простираха от пода до тавана, нестабилна метална стълбичка бе допряна до най-високата лавица. На нещо като дървен плот бе поставена голяма книга с кожена подвързия — като речника, който имахме в Окръжната библиотека на Гатлин. Мариан щеше да хареса това място.
2
Обадайя е сравнен с героя от филма „Едуард Ножиците“, една от най-популярните ранни роли на Джони Деп. — Б.пр.