Страх.
— Пазителите ли го направиха?
Той кимна.
— Ангелус и Адриел. Бяха във великодушно настроение.
Зачудих се дали Адриел бе големият, онзи, който бе дошъл в архива с Ангелус и жената албинос. Те бяха тримата най-странно изглеждащи хора, които бях виждал в живота си и в чародейския свят. Поне до днес.
Погледнах към Обадайя и змиите му.
— Както казах, какво могат да ми направят сега? — Опитах се да се усмихна, макар да не ми бе забавно. Беше ми точно обратното на забавно.
Обадайя протегна ръката си, змиите се извиха и се изпънаха напред, сякаш искаха да ме достигнат.
— Има по-лоши неща от смъртта, Итън. Неща, по-тъмни от тъмните чародейци. И аз трябваше да съм наясно с това. Ако те заловят, Пазителите никога няма да ти позволят да напуснеш библиотеката им. Ще станеш техен писар и роб, ще бъдеш принуден да пренаписваш бъдещето на невинни чародейци… и на смъртни Водачи, които са обвързани с тях.
— Водачите са доста рядък вид. Колко може да има, та да се налага толкова писане за тях?
Всъщност никога не бях се натъквал на друг Водач, а бях срещал повече Бесове и инкубуси, и чародейци от всякакъв друг вид, отколкото ми се искаше.
Обадайя се наведе напред на стола си, като закри отново деформираната си ръка с качулката.
— Може би не са толкова редки, колкото си мислиш. Може би просто не живеят достатъчно дълго, за да ги открият чародейците.
В думите му имаше неоспорима истина, която не можех да обясня. Предполагам, че някаква част от мен знаеше, че лъжата щеше да звучи различно. Друга част знаеше, че винаги щях да бъда в опасност, по един или друг начин — със или без Лена. Независимо дали е било предопределено да скоча от водна кула или не. И в двата случая страхът в гласа му щеше да бъде достатъчно доказателство, че казва истината.
— Добре, значи няма да допусна да ме хванат.
Лицето на леля Пру издаваше, че е притеснена.
— Може би все пак туй не е най-добрата идея. Тря’а да са върнем у нас и да помислим. Да говорим с майка ти. Тя ни очаква.
Стиснах ръката й.
— Не се тревожи, лельо Пру. Знам пътя. Има Врата на времето — Temporis porta, в един стар тунел под нашата къща. Мога да вляза и да изляза оттам, преди Пазителите да осъзнаят, че съм вътре.
Щом можех да преминавам през стени в света на смъртните, бях напълно сигурен, че ще мога да мина и през Temporis porta.
Обадайя отчупи края на дебела пура. Ръката му трепереше, докато вдигаше клечката кибрит и я запалваше. Когато краят й грейна в оранжево, вдиша бавно няколко пъти.
— Не можеш да влезеш в библиотеката на Пазителите през света на смъртните. Трябва да влезеш през шева — каза с равен глас, сякаш ми даваше указания как да стигна до местната бакалия, за да купя мляко.
— Имате предвид Голямата бариера?
Струваше ми се странно място за врата към вътрешното светилище на Пазителите.
— Мога да се справя. Правил съм го вече веднъж, ще успея отново.
— Това, което си правил, е нищо в сравнение с това, което ще ти се наложи сега. Голямата бариера е просто единственото място, до което си стигнал през шева — обясни Обадайя. — Оттам можеш да преминеш в други светове, в сравнение с които Бариерата ще ти се струва родна и позната като дома ти.
— Просто ми кажете как да стигна дотам.
Губехме време и всяка секунда, в която седяхме и си говорехме, беше още една секунда далече от Лена.
— Трябва да преминеш Голямата река, която тече през Голямата бариера, по цялото протежение на шева. Тя бележи границата между световете.
— Като река Стикс?
Той не ми обърна внимание.
— А не можеш да я преминеш, освен ако не притежаваш „речните очи“ — два гладки черни камъка.
— Шегувате ли се?
Чародеецът поклати глава.
— Никак даже. Те са много редки и трудно се намират…
— Речните очи. Схванах. Мога да намеря няколко камъка…
— Ако успееш наистина да прекосиш реката, а това ще бъде доста сериозно изпитание, пак трябва да минеш покрай Пазача на портите, преди да влезеш в библиотеката.
— И как да го направя?
Обадайя издиша гъсти кълбета дим от пурата си.
— Трябва да му предложиш нещо, подарък, който не може да откаже.
— И какво шъ е то например? — попита небрежно леля Пру, сякаш можеше да извади каквото си пожелае от джоба си.