Само обядът му правеше странно впечатление. Ядеше нещо с лъжица от пластмасова кутия. От мястото, където бях, приличаше на човешки вътрешности или на повръщано.
— Най-доброто чили, което можеш да намериш от тази страна на Мисисипи — поклати той глава.
Ешу изграка и кацна на ръба на сгъваемата маса. Огромно черно куче лежеше на земята до него и излая, но не си направи труда да се надигне.
— Какво правиш тук, птицо? Или ми предложи нещо, или нямаш работа наоколо. И не си мисли, че този път ще ти позволя да ми докопаш уискито. — Мотористът избута Ешу от масата. — Махай се. Къш. Кажи на Абнър, че съм готов за сделката, когато се реши.
Като прогони Ешу и гарванът изчезна в синьото небе, мъжът най-накрая ме забеляза.
— На обиколка за забележителности ли си или търсиш нещо специално? — подметна ми той, после прибра останките от обяда си в малка хладилна чанта и извади тесте карти.
Кимна ми с глава да приближа, размеси картите умело, премятайки ги от ръка в ръка. Аз преглътнах тежко и пристъпих напред, докато „Ръката на съдбата“ започна да звучи от старото радио, поставено на земята в прахта. Зачудих се дали мотористът слушаше нещо друго освен „Ролинг Стоунс“. Но едва ли щях да се осмеля да го попитам.
— Търся Повелителя на реката.
Мотористът се разсмя и започна да раздава карти на масата, сякаш някой седеше срещу него.
— Повелителят на реката? Не съм чувал това име от доста време. Речния повелител, Лодкаря, Пратеника… имам много имена, хлапе. Но можеш да ме наричаш Чарли. На това име отговарям, когато имам настроение да отговарям.
Не можех да си представя някой да накара този тип да направи нещо, което той няма настроение да направи. Ако бяхме в смъртния свят, вероятно щеше да е фейсконтрол пред рокерски бар или охрана в билярдна зала, където пияници си разбиват бутилки в главите.
— Приятно ми е да се запознаем… Чарли — преглътнах тежко аз. — Аз съм Итън.
Той ми махна с ръка.
— Е, какво мога да направя за теб, Итън?
Приближих до масата и минах отстрани, като се стараех да се държа на достатъчно голямо разстояние от гигантския звяр на земята. С квадратната си муцуна и набръчкана кожа приличаше на мастиф. Опашката му бе превързана с бяла марля.
— Не обръщай внимание на стария Драк. Няма да се надигне, освен ако не носиш сурово месо със себе си — ухили се Чарли. — Или ако ти не си сурово месо. Мъртво месо като теб, хлапе — ти не го интересуваш.
Защо ли това не ме изненадваше?
— Драк? Какво име е това? — посегнах да погаля кучето аз.
— От Дракон. От онези, които дишат огън и могат да сдъвчат ръката ти, ако се опиташ да ги милваш.
Драк ме погледна и изръмжа. Отдръпнах бързо ръката си и я пъхнах в джоба си.
— Трябва да пресека реката. Донесох ти ето тези… — измънках аз, като поставих „речните очи“ на масата. Тя наистина приличаше на онези от клуба по бридж.
Чарли погледна камъните, но не изглеждаше впечатлен.
— Хубаво. Един за пътя натам, един за връщането. Това е все едно да покажеш билета си на шофьора на автобуса. И все пак не е достатъчно, за да пожелая да те кача в автобуса.
— Не е ли? — преглътнах аз. Дотук бях с плановете. Трябваше да се досетя, че няма да е толкова лесно.
Чарли ме изгледа.
— Играеш ли блекджак, Итън? Нали знаеш, двайсет и едно?
Знаех за какво говори.
— Ами… не съвсем.
Не беше напълно истина. Преди играех с Телма, докато тя започна да мами ужасно много, също като Сестрите на румикуб3.
Той побутна картите към мен, като обърна девятка каро като първа карта от моята ръка.
— Ти си умно момче, обзалагам се, че ще схванеш идеята.
Проверих картата, която държах — седмица.
— Давай.
Така щеше да каже Телма.
Чарли ми приличаше на човек, който поема рискове. Ако бях прав, вероятно щеше да уважава хора, които правят същото. А и какво можех да загубя?
Той кимна одобрително и откри поп.
— Сори, хлапе. Така става двайсет и шест, губиш. Но и аз ще изиграя една.
Размеси тестето и раздаде и на двама ни по една ръка. Този път имах четворка и осмица.
3
Румикуб — много популярна в САЩ игра с плочки с цифри или с букви, които трябва да се подредят в определени комбинации. — Б.пр.